В цикъла лекции от 1923г, посветен на пчелите, Рудолф Щайнер очертава един важен вектор за нашето пробуждащо се общество: „Всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли...то позволява да се запознаем с всички тайни на природата“.
Такава неразбулена докрай тайна е и човешкото тяло - обект на изследвания от различни научни дисциплини векове наред.
Кръвта, циркулираща по цялото тяло, изпълнява такава работа, която извършват пчелите в кошера.
9 февруари 2017 г. в 12:51 ч.
Ученият заявява, че само този, който достатъчно добре изучи процесите, протичащи между главата и тялото на човека, може да почувства какво представлява пчелата. Според него в пчелния кошер всъщност става – макар и с малки изменения – същото, което става в главата на човека.
„В главата на човека има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Така че в човешката глава ние също имаме троичност – както е троично присъствието на трите вида насекоми в кошера. Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни. Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички. А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че най-вече в главата на човека имаме работа с тези три сили". /Изд. „Даскалов“ „Човекът и светът. Действието на Духа в Природата. За същността на пчелите“, 1923 г.
И така, Щайнер очертава едно предизвикателство пред разсъждаващия човек – да търси и открива аналогия между човешките белтъчни клетки и пчелата майка, съответно между клетките на кръвта и пчелите работнички; нервните клетки-търтеите. „Работничките доставят в къщи това, което те са събрали от растенията, преработват го в своето собствено телце във восък и правят от него килийки. Клетките на кръвта в главата на човека правят същото! Те се разхождат от главата по цялото тяло. А ако например почнете да разглеждате кост, костна тъкан, там навсякъде ще намерите шестоъгълни клетки (*бел. ред. - хексагоналната форма на килийките в питата).
Клетките, които се образуват в ембриона първи и след това спират развитието си са белтъчните клетки – те съществуват на най-ранните стадий на ембриогенезата. Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки . Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло – това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера.
Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между човешките сферични белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите – иначе бихме умирали всяка година, – но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.“
В пчелния организъм се съдържа удивителна природна мъдрост. Пчелите се намират под въздействието на тези сили на природата, които са необичайно важни и удивителни за нашите човешки представи. Още преди столетие ученият предупреждава за опасностите от недодялана, груба намеса в тези природни сили – чрез прекомерно приложение на пестициди и замърсители в земеделието, чрез форсиране на пчелното поколение по методите на изкуствено развъждане, чрез използване на неподходящи препарати против болести и неадекватно подхранване. Всяка погрешка и неуважение спрямо природните сили рано или късно ще се отрази върху баланса в околната среда. Дали бихме действали така необмислено и върху собствените ни човешки тела?
Следващата интересна взаимовръзка, представена от учения, е свързана с продължителността на развитие на всеки един от пчелните индивиди. Защо развитието на майката от яйце до излюпването й продължава само 16 дни, а не повече, например? А защо пчелата работничка и търтея се развиват за по-дълго време? По тези и други въпроси на духовната наука следва продължение, пише "Труд".
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
)
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)