"Мяра" разкри: Какво мислят българите за войната в Украйна

Това показват данните от независим сондаж на "Мяра", проведен между 14 и 18 март, представляващ пълнолетното население на страната. 

Българите са по-скоро за обща европейска отбрана и даже има обществена готовност страната да отделя пари за това. С този елемент от търсенето на европейска позиция има съгласие у нас, но по другия елемент от търсената обща европейска позиция – продължаващата помощ за Украйна – мненията са по-скоро на страната на Тръмп, а не на европейските лидери. Практически единодушно е обществото ни, че войната трябва да спре и да има преговори. Българите обаче са солидарни с позицията за по-ясни гаранции за бъдещето на Украйна. Повечето българи виждат засега да надделява Русия и може би в този въпрос се оглежда и донякъде инерционна благосклонност. Тя се проявява и във въпроси като кой е виновен и кой започна войната – в тях Украйна не получава съществени обвинения, но като че ли целият Западен свят изглежда натоварен в очите на българите с отговорност, дори по-голяма от тази на самата Русия. Със сигурност обаче у нас няма обществена нагласа за участие в евентуална мироопазваща военна мисия в Украйна. Като цяло, повечето благосклонност към Москва личи още по-ясно при по-възрастните.  

Българите очевидно не подкрепят тълкуването на думите на Тръмп, че Украйна е почнала войната. Дори и да има сериозна зона на колебание кой всъщност е дал началото, в избор между Русия и Украйна, Русия събира 32,7%, а Украйна – 24,9%. Над 40% не могат да определят – което вероятно означава, че или не искат да се солидаризират с неприятни за тях факти, или намират споделена вина, или имат съмнения кое всъщност следва да се мисли като начало на войната, или пък търсят някой „трети“, който да е виновен. Последното се подкрепя и от данните по въпроса кой е основно виновен за това, че има война – ако трябваше да се избере един:

Със сигурност в отговорите на въпроса се съдържа и пожелателно мислене. Няма никакви съмнения обаче, че българското общество почти единодушно вижда, че е дошло време за преговори – цели 94% от отговорите са в тази посока. Малко под трипроцентови са дяловете на отговори от типа Украйна или Русия да продължат да воюват за по-добри позиции. Проблемът с мира обаче е липсата на гаранции, че утре Украйна отново няма да бъде нападната. 26,6% виждат такива, но 63,9% не виждат. Очевидно е, че колкото и да намират вина у западните страни, много голяма част от българите споделят тяхната теза, че първото условие за мирни преговори са гаранциите за бъдещето на Украйна.

Беше зададен и експериментален въпрос – респондентите бяха поставени пред необходимостта да избират между новата американска и европейската позиция. В преговорите, 63,4% симпатизират по-скоро на позицията на Тръмп, акцентираща повече върху сделка със Зеленски за прекратяване на войната, а 18,8% са по-близо до позицията на френския президент Макрон, британския премиер Киър Стармър и други, акцентираща повече върху продължаваща подкрепа за Украйна. В същото време обаче идеята за европейска отбранителна система, освен участието в НАТО среща подкрепа с мнозинство  59,1% са „за“ срещу 35,7% „против“. Останалите се колебаят. Ентусиазмът малко намалява, когато стане дума за това дали България да участва – 53,8% срещу 43,9%, но дори и тук има превес в полза на „за“. Така се оказва, че българите намират рационални елементи в позицията на Тръмп, и в европейската позиция. Последното вероятно обяснява и специфичната позиция на България за поддържане на единство и с Европа и с Тръмп. Единственото, което среща ясно неодобрение, е евентуално участие на България с мироопазващи сили. 21,6% са „за“, но 76,8% са „против“, а останалите се колебаят. По повечето индикатори като че ли личи, че по-възрастните са и по-проруски настроени.

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен между 14 и 18 март 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.