Геномно проучване показва, че езиковата способност на човека се е появила преди 135 000 години

Проучване на геномни данни показва, че езикова способност на човека се е появила преди поне 135 000 години, съобщава БТА. А преди 100 000 години езикът е навлязъл в социалната употреба.

Нашият вид Хомо сапиенс се появява преди около 230 000 години. Оценките за това кога е възникнал езикът варират въз основа на различни форми на доказателства - от вкаменелости до културни артефакти. Авторите на новото проучване са използвали различен подход. Те смятат, че тъй като всички човешки езици вероятно имат общ произход, ключовият въпрос е колко назад във времето регионалните групи от хора са започнали да се разпространяват по света.

Въз основа на геномни данни за географското разминаване на ранните човешки популации той добави: „Мисля, че можем да кажем с голяма доза сигурност, че първото разделение е станало преди около 135 000 години, така че човешкият езиков капацитет трябва да е бил налице дотогава или преди това“.

В изследването са разгледани 15 генетични проучвания, публикувани през последните 18 години. В три от тях са използвани данни за унаследената Y-хромозома, в три е изследвана митохондриална ДНК, а в девет е проучен целият геном.

Данните от тези проучвания показват, че първоначалното регионално разклонение на хората е станало преди около 135 000 години. Това означава, че след появата на Хомо сапиенс, групите от хора впоследствие са се отдалечили географски една от друга и в резултат на това, с течение на времето, са се развили някои генетични вариации сред различните регионални субпопулации.

Периодът, в който започва да се формира генетичната вариация, показана в проучванията, позволява на учените да оценят момента, в който Хомо сапиенс все още е съществувал в една регионално неразделена група.

Миягава уточни, че изследванията предоставят все повече съвпадащи доказателства за това кога са започнали тези географски разделения.

Някои учени предполагат, че езиковите способности датират отпреди няколко милиона години въз основа на физиологичните характеристики на други примати. Но за Миягава въпросът не е кога приматите са могли да произнасят определени звуци, а кога хората са имали когнитивната способност да развият езика, какъвто го познаваме, съчетавайки лексика и граматика в система, генерираща безкрайно количество изразни средства, основани на правила.

Тази концепция за произхода на човешките езици също така предполага, че хората са имали познавателен капацитет за езика за определен период от време, преди да създадат първите си езици.

Проучването е публикувано в списание Frontiers in Psychology.