Община Кюстендил въвежда пилотно практиката "замърсителят плаща"

"Квадратурата на жилището не прави боклук. В България не може да стане това. Няма да заработи това с чиповете."

"На месец изкарваме горе-долу по 8 камиона боклуци."

"С тези карти четци може да стане за градската част и някои заведения. По селата не знам как ще стане", коментира Пламен Илиев, кмет на близкото село Соволяно, в което има над 1000 жители.

"Това ни е амбицията за многофамилните жилищни сгради. Лошото е, че няма практика в България. Всичко е проба – грешка."

Община Кюстендил въвежда експериментално нова методика за формирането на таксата за битови отпадъци.

В България има инсталирани нови контейнери по системата "замърсителят плаща". Никъде у нас обаче не се прилага кюстендилската практика – върху съществуващ контейнер да се монтира подобно отчитане, изтъква инж. Атанасов.

Засега категорични становища не се оформят. Надделява обаче позицията на кмета инж. Огнян Атанасов такса смет да се плаща индивидуално - колкото отпадък изхвърляш, толкова ще платиш, или на принципа "замърсителят плаща".

На две-три места в града вече са монтирани пилотни платформи. Раздават се чипове и карти четци на няколко десетки от битовите абонати в съответния квартал, които ще се включат в експеримента безплатно и доброволно.

На съществуващите съдове за смет тип "Бобър" с вместимост 1,1 куб. метра, за да не се купуват нови и да излезе скъпо, се монтира надстройка с чипове, които ще отчитат количеството пускан отпадък. В края на годината софтуерът ще калкулира сумата, която домакинството или фирмата трябва да заплати според обема на отделения битов отпадък.

Най-добрият вариант е да се върви към индивидуално определено количество отпадък, смята Огнян Атанасов.

Не всички кюстендилци подкрепят експеримента и новата методика, пише БНР.

Плащането трябва да е на човек, не на квадратура и на жилище, категоричен е бивш минен инженер и бивш общински съветник, който живее в апартамент в панелен блок в квартал "Герена".

Представители на бизнеса и юридически лица, председатели на сдружения на собствениците, управители на етажна собственост и граждани се включиха в дискусия по темата.