Военната индустрия трупа все по-голямо влияние в Брюксел

„Компаниите, които някога бяха съсредоточени върху национални пазари като Германия и Полша заради военното присъствие на САЩ там, сега се установяват и в Брюксел“, допълва Треселт.

„Ние твърдо се съгласихме до края на 2025 г. да преразгледаме дълговата спирачка, за да дадем възможност за нови инвестиции в отбрана“, добави социалдемократът.

„Политическите събития в Европа и света се развиват по-бързо, отколкото очаквахме само преди седмица“, каза Мерц. „Сега Германия и Европа трябва да положат извънредни усилия, за да гарантират отбранителните ни способности“.

„С оглед на заплахите за нашата свобода и мир на нашия континент“, заявява Мерц във вторник вечерта в Берлин, мотото „каквото е необходимо“ вече трябва да се прилага за отбраната на страната.

Всеки иска парче

Германия сваля дълговата спирачка за разходите за отбрана

Голям апетит

Откакто през февруари 2022 г. войната дойде на прага на Европа, отбранителните компании се възползват от нея, като значително увеличават присъствието си в Брюксел.

Базираните в Брюксел консултантски компании се надпреварват да отговорят на повишеното търсене. Треселт заявява, че Rud Pedersen е разширила практиката си, водена от наплива на ИТ компании, които навлизат на пазара на отбраната.

Мерц обяви плана за разхлабване на ограниченията върху разходите за отбрана заедно с лидерите на Социалдемократическата партия (SPD), с която неговите консерватори в момента водят преговори за формиране на управляваща коалиция.

През 2022 г. кумулативните разходи за първите 10 варират между 3,95 млн. евро и 5,1 млн. евро; през 2023 г. тази цифра е нараснала до между 5,5 млн. евро и 6,7 млн. евро.

Според него следващо коалиционно правителство, съставено от консерваторите на Мерц и SPD, ще предприеме по-фундаментална реформа на дълговата спирачка до края на годината, за да позволи допълнителни разходи.

Тенденцията е особено очевидна при шведския отбранителен гигант Saab, който удвоява разходите си - следван от Airbus и Dassault, които също значително увеличават лобистките си усилия.

Той добавя, че нарастващото търсене е довело до удвояване на размера на компанията му.

„Банките и инвестиционните фондове, които в миналото са виждали риск за репутацията си при навлизане в отбранителния сектор, сега също търсят специализирани съвети“, казва Жан-Марк Веско, главен изпълнителен директор на C&V Consulting, консултантска компания в отбранителния сектор.

„Виждаме безпрецедентен интерес, предизвикан от суровата реалност на средата за сигурност“, казва пред POLITICO Лине Треселт, партньор и директор на групата за отбрана и сигурност в Rud Pedersen, консултантска компания, която от две десетилетия работи с отбранителния сектор, пише profit.bg.

„Предизвикателството да се инвестира в силна и сигурна Европа е може би най-важната задача на моето политическо поколение. С оглед на Белия дом и събитията, които се случиха миналия петък в Овалния кабинет с президента Зеленски, стана още по-ясно, че се нуждаем от много повече пари за нашата отбрана и за сигурността в Европа“, заяви и сълидерът на SPD Ларс Клингбайл,

„Това е нещо повече от отговор на пълномащабното нахлуване в Украйна. С EDIP [Европейската програма за отбранителна индустрия на стойност 1,5 млрд. евро], но също така и с Европейския фонд за отбрана, предстоящата Бяла книга на ЕС за отбраната, новоназначения комисар по отбраната, в съчетание с променящата се позиция на НАТО - има огромно увеличение на политиките, създадени от ЕС за сектора“, казва Треселт.

Американският отбранителен гигант Lockheed Martin се е вписал за първи път в регистъра на ЕС за лобиране през май миналата година и вече е изпратил двама лобисти в Европейския парламент. Междувременно американската аерокосмическа компания RTX също е разположила двама лобисти на пълен работен ден и четирима външни представители, които защитават интересите ѝ в Брюксел.

Бюджетите за лобиране на най-големите европейски отбранителни компании са нараснали с около 40% между 2022 и 2023 г., установява разследване на POLITICO. Повечето от тях са разширили екипите си в Брюксел през последните три години, за да отговорят на нарастващото търсене на влияние в столицата на властта в Европейския съюз.

Десетте най-големи отбранителни компании в ЕС - Airbus, Leonardo, Thales, Rheinmetall, Naval, Saab, Safran, KNDS Deutschland, Dassault и Fincantieri - трябва да декларират лобистките си усилия в Регистъра за прозрачност на ЕС, когато лобират в страните членки. Архивите от ръководената от НПО база данни LobbyFacts също позволяват сравнение с предишни вписвания от началото на 2022 г. и началото на 2023 г.

Доналд Тръмп добави още един елемент на несигурност в европейската отбрана. Страните на Стария континент са на кръстопът – те не знаят дали да се харесат на Белия дом, като купуват повече американски оръжия, или да се преориентират към европейски оръжия, независими от влиянието на САЩ. Но и двата варианта означават работа за лобистите в областта на отбраната.

Мерц предлага разходите за отбрана над 1% от брутния вътрешен продукт да бъдат освободени от ограниченията на германската конституционна дългова спирачка, която ограничава структурния бюджетен дефицит до 0,35% от брутния вътрешен продукт, освен в извънредни ситуации. Все още няма подробности за това как ще се използва допълнителният капацитет за разходи за отбрана.

На национално ниво също идват добри новини за отбранителната индустрия. Най-мощната икономика в Европа е напът да предприеме важна стъпка за укрепване на военните си способности, като бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц обяви план за частично освобождаване на разходите на това поле от конституционните фискални ограничения на страната.

Наред с увеличаването на бюджетите, повечето от тези компании са подсилили и своите екипи. През 2024 г. 90% от анкетираните организациите съобщават, че са наели допълнителен персонал на пълно работно време, който да представлява интересите им в Брюксел. Thales е начело, като е разширила лобисткия си екип от средно 3,5 на 10 служители. Leonardo я следва, като увеличава екипа си от трима на петима служители.

По традиция националните правителства харчат най-много средства за военни цели, което означава, че е логично усилията на лобистите да бъдат насочени натам. Залогът е старомодна битка за пари: Европейските производители на оръжие искат да гарантират, че инвестициите на ЕС отиват в местните компании, докато чуждестранните изпълнители също се борят за парче от баницата.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна преди три години предизвика шокови вълни на континента - както по отношение на способността му да подкрепи военните усилия на Киев, така и по отношение на собствените му ресурси, ако самият блок се окаже под пряка военна заплаха. Докато традиционният съюзник САЩ се отказва от подкрепата си за Украйна, Европейската комисия търси начини за драстично увеличаване на собствените разходи за отбрана на ЕС - а индустрията иска да е сигурна, че е в добра позиция да влияе върху политическия дневен ред на ЕС.

Този ход идва в момент, когато европейските лидери са все по-разтревожени от позицията на администрацията на Тръмп спрямо НАТО и Украйна. Мерц настояваше за отблокиране на германските разходи за отбрана преди кризисната среща на върха на 27-те национални лидери на ЕС в Брюксел в четвъртък, за да сигнализира за новата решимост на страната си.