Андреев: Тепърва КС ще се произнесе с окончателно решение за изборите и дали има основание за касиране на вота

Това коментира пред bTV Radio Александър Андреев, бивш председател на ЦИК, след като Конституционният съд възложи на Централната избирателна комисия да извърши преизчисление в национален мащаб на резултатите от парламентарните избори.

„Това показва, че има проблем и този проблем трябва да бъде подробно анализиран, обсъден в рамките на едно широко обществено обсъждане, както с участието на експерти, така и на неправителствените организации, за да се види каква е системността на несъответствията, на тези грешки и вече да се търси изход от това и тези грешки вече да не бъдат допускани. И съответно ако е необходимо въвеждането на нови технологии, то те да бъдат въведени. В повечето случаи имаше разминаване в отчитането на действителни и недействителни гласове. На определени места това е по-чувствително, на други по-малко срещано, но в крайна сметка този процент е обобщаващ от проверените 2200 секции и това означава, че е в близо половината от секциите, които са проверени, а тези секции са не малко.

„ЦИК изпрати това, което получи от КС, а именно данните от преброяването в тези секции – както на хартиен носител в табличен вид, така и на електронен носител, за да могат да бъдат въведени данните. Правилно ЦИК изпрати тези данни на Информационно обслужване, която е и преброител на изборите, за да може да промени с това, което е установено в КС като данни по отношение на тези секции в методиката и да бъдат преизчислени резултатите от изборите, въз основа и на нововъведените данни, които са изпратени от КС.

„Тепърва КС ще трябва да се произнесе с окончателния си акт, а именно решението, с което ще уважи или не жалбите и съответно ще прецени дали това, което е установено е основание за касиране на изборите в тези секции. Това обаче, което възниква като въпроси и те стоят, във връзка с направените предложения за промени в Изборния кодекс –би трябвало те да се съобразят с това, което би могло да доведе до повишаване на общественото доверие в изборния процес.“

За данните в експертизите, че в 46.75% от проверените избирателни секции е налице различен от официалния резултат на ЦИК по отношение на броя на действителните гласове, а в 35,78% от избирателните секции броят на наличните недействителни бюлетини също не съответства на обявеното от ЦИК, Андреев посочи:

Разбира се, те не могат да бъдат приемани като представителна извадка, тъй като не са достатъчно много, но все пак са 2000 секции, които са проверени и би следвало да имаме предвид, че на следващи избори могат да бъдат допуснати същите грешки при отчитането на резултата. В повечето случаи това се дължи на факта, че при отчитането на гласовете при хартиените бюлетини има допуснати и приети за недействителни действителни бюлетини, или пък обратното. Но в крайна сметка не бих могъл да обобщя, тъй като тези секции, които бяха проверени и на основата на които КС в момента е постановил определението, са само една малка част от нас, те са в различни райони и на различните места има различни допуснати недостатъци.“

Тук стои въпросът към момента само на гадаене, защото тези нови данни по отношение на дадени секции биха могли от една страна да увеличат или намалят квотите по съответните райони за разпределението на мандатите, от друга страна действителните гласове влияят и върху определянето на 4%-ната бариера, за да може да се види дали ще влезе нова политическа сила, или пък ще доведе само до преразпределяне на мандатите в рамките на тези политически сили, които в момента са в Народното събрание, тъй като няма да доведе до съществено изменение на 4% бариера. Трябва да се изчака отново въвеждането на числата в методиката и завъртането на самата методика, за да може да бъде определено има ли разместване и какво ще бъде то.“, каза още Александър Андреев.