Габриела Славова и майка ѝ Красимира Трифонова отиват на съд за убийството на Пейо Пеев

В това време обвиняемата Г. С. продължила да имитира комуникация с телефона на убития, а бащата на П. П. подал сигнал в полицията.

Г. С. взела мобилния телефон на П. П., качила се в жилището си и започнала чат по Вайбър между телефонния номер на пострадалия и собствения си телефонен номер, като дори отговорила на баща му от негово име.

Досъдебното производство е образувано на 20.01.2024 г. в условията на неотложност и е водено от СДВР под ръководството и надзора на СГП.

Междувременно бащата на П. П. изгубил сина си от поглед и започнал да обикаля с автомобила си, за да го търси, но безуспешно.

Според обвинителния акт към 18.01.2024 г. обвиняемата К. Т. и дъщеря ѝ обвиняемата Г. С. живеели в гр. София, ул. „Елемаг“ заедно с двете малолетни деца на Г. С.

Обвиняемата К. Т. към момента е с мярка за неотклонение задържане под стража, а обвиняемата Г. С. е с мярка за неотклонение домашен арест. И на двете от прокурор в СГП е взета мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република България. Предстои насрочване от СГС на разпоредително заседание по делото, съобщиха от пресцентъра на СГП.

Софийска градска прокуратура (СГП) повдигна обвинение пред Софийски градски съд (СГС) срещу К. Т. и Г. С. за предумишлено убийство, извършено в съучастие и по особено мъчителен за убития начин (чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК).

В изпълнение на замисъла си, Г. С. си уговорила среща с П. П. на 18.01.2024 г. за около 21,00 ч. Настоявала пострадалият да паркира на неосветен паркинг срещу входа на блока ѝ под предтекст, че ѝ е неудобно от съседите. П. П. тръгнал към мястото с лек автомобил. Силно обезпокоен за сина си, бащата на П. П. го последвал със собствения си автомобил.

Към м. януари 2024 г. П. П. настоявал бракът му с Г. С. да бъде прекратен и бил решен да свидетелства в съда в полза на биологичния баща на второто дете на Г. С., който водел дело за установяване на бащинство. Освен това П. П. отказал да подпише документи, озаглавени „Свидетелски показания“, които били предварително подготвени от двете обвиняемия и които те искали да ползват по гражданското дело.

Малко по-късно Г. С. предала на К. Т. мобилния апарат на П. П., за да не бъде намерен в дома на двете жени. К. Т. потеглила с автомобила на жертвата, заедно с трупа в колата и телефона му и стигнала до безлюдно място в природен парк „Витоша“. Поляла със запалителна течност и възпламенила трупа, след което затворила вратите на автомобила, оставяйки ключа на стартера и напуснала мястото, отивайки да нощува при свой приятел.

На 07.01.2024 г., около 22,00 ч., след конфликт между обвиняемите и пострадалия по-рано същия ден, П. П. отишъл пред дома на двете жени, за да разговарят с Г. С. Последната била необичайно дружелюбна и донесла две чаши с топъл шоколад, с неустановено вещество в същите. След като изпил съдържанието, пострадалият се почувствал силно замаян и отмалял. На следващия ден П. П. продължил да се чувства зле и да има главоболие, като споделил състоянието за това със семейството и адвоката си.

П. П. пристигнал на адреса в уречения час. Свалил стъклото на прозореца на предната дясна врата, до която застанала обвиняемата Г. С. и започнала да увещава П. П. да продължи движението си и да навлезе в тъмната част на паркинга. Съмнявайки се в чистите ѝ помисли, П. П. отказал. В този момент пред колата на пострадалия се появила К. Т. Виждайки я, П. П. започнал движение на заден ход, тъй като уговорката била да говорят само с Г. С. за развода си и появата на майка ѝ го усъмнила. Така изминал бавно около 3 метра, говорейки с Г. С. през сваления прозорец. Последната успяла да го убеди да проведат разговор, той спрял и тя се качила на предната седалка до него. По указания на Г. С., П. П. потеглил към вътрешността на неосветения паркинг, където за кратко преустановил движението на автомобила. В този момент обвиняемата К. Т. отворила задната врата и се качила на задната седалка непосредствено зад жертвата. К. Т. хванала П. П. за шията с двете си ръце и започнала да го души, като едновременно с това Г. С., седяща от дясната му страна, започнала да притиска с ръцете си носа и устата му. Въпреки това, пострадалият успял да приведе леко в движение автомобила си и да го премести няколко метра до осветената част и в обсега на една от камерите пред блока. В опит да се освободи от двете обвиняеми, П. П. леко се привел напред към волана, но Г. С. приближила тялото си към неговото и притискайки го с торса си към седалката, продължила да запушва носа и устата му. К. Т. взела неустановен предмет с ограничена контактуваща повърхност от рода на кабел, колан или друг подобен предмет, който позиционирала в областта на шията на П. П., като хванала предмета в двата му края с двете си ръце и дърпайки го, притискала шията на пострадалия към седалката му. Така, с паралелните си действия, продължили няколко минути, двете жени умъртвили П. П.

Поведението на П. П. било неочаквано за двете обвиняеми и в разрез с преследваната по гражданското дело процесуална цел да се поддържа тезата, че П. П. е баща и на второто дете на Г. С. Поради това двете решили да умъртвят П. П. и се уговорили как да го сторят.

Пострадалият П. П. към този момент бил съпруг на Г. С. и баща на по-голямото от двете ѝ деца. Двамата се запознали през 2016 г. и имали краткотрайна връзка, от която през 2017 г. се родило общото им дете, и която обвиняемата прекратила още преди неговото раждане.

През 2023 г., когато Г. С. била бременна от друг мъж, решила да сключи фиктивен брак с П. П. За целта подвела П. П., че започва нова работа, за която е от значение семейното ѝ положение и обещала веднага след това да се разведат. П. П. се съгласил и така се оказал баща по документи и на второто ѝ дете.

След убийството Г. С. успяла да се позиционира между трупа и волана. Така привела в движение на заден ход автомобила и го закарала до вътрешността на неосветения паркинг. Там със съвместни усилия, дърпайки и бутайки тялото на убития, двете обвиняеми го преместили на предната дясна седалка.