Може ли ЕС да постигне паритет в агротърговията със САЩ? Не - и то по много причини

„Ако погледнете състава на продукта, той е много различен“, казва Джон Кларк, бивш главен преговарящ на ЕС за търговията със селскостопански продукти.

„ЕС изнася предимно продукти с висока стойност: вино, спиртни напитки, колбаси, зехтин, сирене. САЩ изнасят стоки с ниска стойност: соя, царевица, бадеми ... това, че те имат по-ниска единична стойност, е факт.“

Не ядосвайте фермерите

Невидимата ръка избира европейската храна

Ако Тръмп иска европейците да ядат повече американска храна, ще трябва да ги убеди да преглътнат нещо още по-трудно - американските стандарти за безопасност на храните.

Генетично модифицираните култури, които са основна част от американския агробизнес, също се сблъскват със строги ограничения от страна на ЕС, изискващи продължителни одобрения и правила за етикетиране, които плашат европейските потребители.

Докато американците с удоволствие поглъщат и поглъщат европейските продукти, европейците обикновено намират американските храни за твърде мазни, солени, сладки или тежки за техния вкус.

Европейците могат да купуват американски софтуер, филми и оръжия, но не са склонни да консумират говеждо месо, напомпано с хормони, пилешко месо, измито с хлор, или генетично модифицирана царевица, посочва POLITICO.

Пестицидите са друг проблем. Днес над 70 различни пестицида, забранени в ЕС като токсични за човешкото здраве и околната среда, все още са широко разпространени в американското зърнопроизводство и овощарство.

Това е лош агробизнес, но отлична гастрономия, което е втората причина американците да харчат повече за селскостопански стоки от ЕС, отколкото обратното, пише POLITICO.

Това разминаване създава минно поле в търговията. Износът на американско говеждо месо е ограничен до 35 000 метрични тона годишно в рамките на специална квота, благодарение на забраната в целия ЕС за месо, третирано с хормони.

„Те не взимат нашите селскостопански продукти, не взимат почти нищо, а ние купуваме всичко от тях ... огромни количества храни и продукти“, оплака се Тръмп пред журналисти във Флорида по-рано този месец, осъждайки дефицита от 18 млрд. евро в търговията на страната му със селскостопански и хранителни продукти с Европа.

Когато става въпрос за търговския излишък на Европейския съюз със САЩ в размер на 198 милиарда евро, Тръмп иска да се захване с всеки сектор, който може. Като наложи 25-процентни мита върху стоманата и алуминия на ЕС, президентът на САЩ поиска от блока да купува повече американски автомобили, изкопаеми горива, оръжия, фармацевтични продукти - и храни.

Американското птиче месо до голяма степен е блокирано заради третирането с препарати за намаляване на патогените - това е по-приятен начин да се каже, че американците изплакват пилешкото си месо с антимикробни препарати, които ЕС счита за неприемливи.

Въпреки че Тръмп може да се гневи на митата и търговските дисбаланси, именно брюкселските правила за безопасност на храните - а не вносните мита - не позволяват на голяма част от американските храни да попаднат в европейските чинии. И тъй като ЕС обмисля още по-строги мерки срещу вноса, който не отговаря на стандартите му, очаквайте трансатлантическото търговско меню да стане още по-бедно.

Европа от своя страна е мозайка от малки, регионално разнообразни стопанства, чиито производители са неконкурентоспособни по отношение на повечето стоки, но имат предимство при традиционните храни. Например, на континента има пет пъти повече търговски марки с „географско указание“, отколкото в САЩ, което позволява на фермерите да превръщат обикновените култури в първокласни стоки.

Европейската комисия може да намали 10-процентното си мито върху вносните автомобили, а страните от ЕС могат да купуват по-малко петрол от Казахстан, по-малко ракети от Южна Корея и по-малки партиди лекарства от Швейцария. Тези искания биха навредили на местната индустрия, но са изпълними, ако Брюксел иска да успокои неудържимия ултранационалист, пише POLITICO.

Защо? Защото получиха обещание, че ЕС няма да субсидира производството на маслодайни култури. Защо това би имало значение за американците? Защото те са най-добри в отглеждането на тези култури. Фермите в САЩ са средно 10 пъти по-големи от тези в ЕС и могат да произвеждат парчета месо, блокове сирене и силози, пълни със зърнени култури.

И така, има ли решение на глада на Тръмп за паритет в агротърговията? Изглежда, че не, освен ако президентът не реши да разшири масирано присъствието на американската армия в ЕС, вкарвайки още десетки хиляди войници, обичащи фъстъчено масло, за да защитават сигурността на континента.

Изключение правят млечните продукти и свинското месо в ЕС (често над 20%), но това не са области, в които американските конкуренти имат голям шанс, като се има предвид, че ЕС има огромен излишък и в двете категории (Германия и Испания са най-големите износители). Освен това САЩ също имат роля в това, приемайки по-високи мита за млечни продукти от ЕС през 1988 г.

Но с храните случаят е различен. Редица кулинарни, фитосанитарни и политически пречки преграждат пътя на Европа към вноса на повечето американски основни продукти - от тексаското говеждо и кентъкийските пилета до млякото от Уисконсин и житото от Канзас. Освен това новите комисари на ЕС по земеделие и хуманно отношение към животните Кристоф Хансен и Оливер Вархели искат да регулират строго вноса на селскостопански храни.

Основната причина? Принципът на предпазливост на Брюксел - регулаторен подход, който изисква да се докаже, че даден продукт е (поне относително) безопасен, преди да бъде продаден. За разлика от това САЩ работят по система, базирана на риска, при която всичко, което не е доказано вредно, е позволено.

По време на първия мандат на Тръмп лошата реколта в Бразилия и Аржентина поне даде възможност на тогавашния председател на Комисията Жан-Клод Юнкер да предложи на Вашингтон отстъпка: ЕС ще купува повече американска соя. Тръмп радостно отбеляза това, което всъщност беше финансова необходимост за европейските фермери, които се нуждаеха от соя за храна на животните.

Полша, Унгария и Словакия все още не са вдигнали блокадите на украинското зърно, а Комисията не е в състояние да ги принуди да го направят. Всъщност Брюксел реагира, като превърна справедливото ценообразуване за земеделските производители в основен принцип на предстоящата си политика в областта на хранително-вкусовата промишленост.

Президентът на САЩ може и да не знае, но европейските столици също станаха свидетели на яростни фермерски протести миналата година. Страхът от чуждестранната конкуренция беше един от основните поводи, като профсъюзите остро критикуваха вноса от Украйна и южноамериканския блок Меркосур заради по-свободните им производствени стандарти, по-слабото използване на агрохимикали и по-евтината земеделска земя.

Противно на твърденията на Тръмп, дисбалансът в търговията с агрохраните не се дължи на несправедливи мита. Ставките в САЩ и ЕС са сходно ниски за повечето продукти: 0% за твърд алкохол, няколко процента за вино и зърнени храни и от 5 до 10% за плодове, зеленчуци, сушени меса, сладкарски изделия, консерви и преработени стоки.

Според изтекъл проект на дългосрочна политическа визия, който трябва да бъде публикуван тази седмица, ЕС дори иска да приложи „огледални клаузи“ към вноса, за да уеднакви правилата за хуманно отношение към животните и пестицидите, посочва profit.bg, цитирайки POLITICO.

Сред тях са хлорпирифос - инсектицид, свързан с мозъчни увреждания при деца, и паракват - средство за унищожаване на плевели, свързано с по-висок дългосрочен риск от Паркинсон. В резултат на това Брюксел налага ограничения на остатъчните вещества, които често принуждават американските производители да създават отделни вериги за доставки, отговарящи на изискванията на ЕС.

Този път обаче това може да не проработи. Зърнените реколти в Бразилия са близо до рекордни нива, а Украйна инвестира усилено в маслодайни култури. Комисията разработва стратегия за протеините, която насърчава диверсификацията на доставките и увеличаването на местното производство. А европейците консумират по-малко червено месо, което намалява и търсенето на соя.