.Два основни фактора доведоха Европа до това затруднение - но те могат и да я изведат отново от него, ако тя е готова да се подложи на радикална промяна. Първият е дългогодишната неспособност на ЕС да се справи с ограниченията в предлагането, особено с високите вътрешни бариери и регулаторни пречки. Те са много по-вредни за растежа от всички мита, които САЩ биха могли да наложат, и вредните им ефекти се увеличават с течение на времето, добавя Драги.
Като цяло Европа на практика повишава тарифите в рамките на своите граници и увеличава регулациите в сектор, който съставлява около 70% от БВП на ЕС.
Последните седмици напомнят за уязвимостта на Европа. В края на миналата година еврозоната почти не отбелязва растеж, което подчертава крехкостта на вътрешното възстановяване. А САЩ започнаха да налагат мита на основните си търговски партньори, като на прицел е и ЕС. Тази перспектива хвърля допълнителна несигурност върху европейския растеж предвид зависимостта на икономиката от външното търсене, пише бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги в анализ за Financial Times.
В същото време ЕС позволи на регулациите да проследят най-иновативната част от услугите - цифровите - като по този начин възпрепятства растежа на европейските технологични компании и пречи на икономиката да постигне голям ръст на производителността. Разходите за спазване на GDPR например се оценяват като намалили печалбите на малките европейски технологични компании с до 12%.
Вторият фактор, който забавя Европа, е търпимостта ѝ към трайно слабото търсене, поне от световната финансова криза през 2008 г. насам. Това задълбочи всички проблеми, породени от ограниченията в предлагането. До началото на кризата вътрешното търсене като дял от БВП в еврозоната е близо до средата на диапазона на развитите икономики. След това то пада на дъното и се задържа там. САЩ остават на върха през цялото време, , обяснява Драги.
И двата недостатъка - на предлагането и на търсенето - са до голяма степен дело на самата Европа. Следователно тя е в състояние да ги промени. Един неотклонен стремеж към премахване на ограниченията в предлагането би помогнал на иновативните сектори да се развиват и чрез пренасочване на търсенето обратно към вътрешния пазар би намалил търговската отвореност, без да се увеличават търговските бариери. Новият „Компас на конкурентоспособността“ на Европейската комисия предоставя пътна карта за постигането на тази цел, казва Драги.
Макар че шоковете в търсенето имат различни фактори, най-значимият от тях е относителната позиция на фискалните политики. От 2009 г. до 2024 г., измерено в евро за 2024 г., правителството на САЩ е инжектирало над пет пъти повече средства в икономиката чрез първични дефицити - 14 трлн. евро спрямо 2,5 трлн. евро в еврозоната.
Например от средата на 90-те години на миналия век търговските разходи за услуги се оценяват като спаднали с 11% в рамките на ЕС, но с 16% за вноса извън. Това помага да се обясни защо днес търговията с услуги в ЕС и извън него е почти еднаква като дял от БВП - немислимо в една напълно интегрирана голяма икономика.
Но сега е ясно, че действията по този начин не са довели нито до благосъстояние на европейците, нито до здрави публични финанси, нито дори до национална автономия, която е застрашена от натиск от чужбина. Ето защо е необходима радикална промяна, заявява бившият председател на ЕЦБ Марио Драги, пише Profit.bg.
Но този път изисква фундаментална промяна в начина на мислене. Досега Европа се е фокусирала върху единични или национални цели, без да отчита тяхната колективна цена. Запазването на публичните средства подкрепя целта за устойчивост на дълга. Разпространението на регулациите имаше за цел да предпази гражданите от рисковете, свързани с новите технологии. Вътрешните бариери са наследство от времената, когато националната държава е била естествената рамка за действие.
Парадоксът е, че докато вътрешните бариери остават високи, външните бариери намаляват с ускоряването на глобализацията. Предприятията от ЕС са потърсили заместител на липсата на вътрешен растеж в чужбина и вносът е станал относително по-привлекателен.
Слабото търсене се отразява и на изключително слабия растеж на общата факторна производителност след рецесиите - модел, който не се наблюдава в САЩ. Това отчасти може да се обясни с влиянието на търсенето върху иновационния цикъл. Проучванията показват, че шоковете в търсенето, предизвикани от политиката, имат значителен ефект върху инвестициите в изследователска и развойна дейност, особено при революционните технологии.
Според изчисленията на МВФ вътрешните бариери в Европа се равняват на мито от 45% за производството и 110% за услугите. Те на практика свиват пазара, на който оперират европейските компании: търговията между държавите от ЕС е по-малко от половината от търговията между щатите в САЩ. И тъй като дейността се премества все повече към услугите, общото им въздействие върху растежа се засилва.
Този неуспех в намаляването на вътрешните бариери също допринесе за необичайно високата търговска отвореност на Европа. От 1999 г. насам делът на търговията в БВП в еврозоната е нараснал от 31% на 55%, докато в Китай той е нараснал от 34% на 37%, а в САЩ - от 23% на едва 25%. Тази отвореност е предимство в глобализиращия се свят. Сега обаче тя се е превърнала в уязвимост.
В същото време по-активното използване на фискалната политика - под формата на по-високи производствени инвестиции - би спомогнало за намаляване на търговските излишъци и би изпратило силен сигнал към компаниите да инвестират повече в научноизследователска и развойна дейност.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)