"Мяра": ГЕРБ-СДС отново първи, близо 70% от българите не приемат естетичните процедури, 65% биха участвали в бойкот на магазини

„Мяра“ зададе и най-общ въпрос: „При повишаване на цените склонни ли сте или, не сте склонни, Вие лично да участвате в граждански бойкот на супермаркети, например?“. Заявяват склонност 65,1%. 21,8% не заявяват такава склонност. Така, в крайна сметка, декларативната готовност е висока. Съвсем друг е въпросът каква част от склонните са действително готови.

Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.

Ако изборите бяха днес

Институциите

Като личен и като институционален рейтинг, президентът остава начело в отношението на българите. Правителството още ползва началния си кредит на доверие. Електоралните данни засега запазват структура, близка до тази от отминалите избори, с изявено лидерство на ГЕРБ. Макар да не са съвсем убедени, българите по-скоро вярват, че държавата има как да ограничи наркотичните вещества сред младежите, въпреки изобретателността на разпространителите. Психичните проблеми са видими сред обществото ни, а поколенията са разделени в отношението си към инжектиране на вещества за естетични корекции. Висока е декларативната готовност за бойкоти на търговски обекти, но остава въпросът доколко ще се реализира.

Личности

Текущи проблеми

Данните все още не показват сериозна динамика спрямо резултатите от отминалите избори. Тепърва ще оказва влияние текущият политически живот.

Демографските разбивки показват, че най-младите са преимуществено толерантни, а най-възрастните са почти изцяло против. Налице е класическа поколенска промяна.

Любопитното е, че делът на въздържащите се от бойкот е по-сериозен именно сред по-уязвимите групи и пенсионерите. Там поддръжниците също преобладават, но с по-малко. Вероятната причина е ценовата политика на част от супермаркетите – свързана с намаления на цените. Друга вероятна причина е по-слабата възможна информираност за такъв тип действия, по-различния личен дневен ред в различните възрастови групи.

Междувременно, оказва се, че над една трета от запитаните свидетелстват, че познават човек с психични разстройства. Темата също придоби гражданственост в последния месец и доведе до сериозни дебати. Данните би следвало да се четат с известна условност на тема искреност, но са достатъчно ясно свидетелство за разпространението на проблема.

Обществото ни все пак по-скоро вярва, че когато става дума за продаването сред подрастващи на наркотични и упойващи вещества във вейп устройства, дъвки, бонбони и т.н., държавата има своите механизми за въздействие и не всичко зависи единствено от пазара. „Има мерки, които държавата може да вземе и търговията да бъде окончателно прекратена“, казват 46,1%. „Търговците винаги намират начини и търговията не може да бъде окончателно прекратена“, избират 36,4%. 13,6% признават, че не са достатъчно запознати с този въпрос, а останалите се колебаят.

По отношение на личното доверие отново – както и при институционалното – най-високи показатели има президентът Румен Радев – с 46,7% доверие, следван от премиера Росен Желязков (18,9%), лидера на най-добре представената партия ГЕРБ Бойко Борисов (15,9%), председателката на Народното събрание Наталия Киселова (15,3%). При Киселова обаче разпознаваемостта все още не е най-голямата възможна. Следват партийни лидери.

Президентът остава с най-висок институционален рейтинг – 47,6% са с положително отношение, а 38,4% – с отрицателно. Отношението към правителството седмици след създаването му е положително в 26,8% от случаите, но отрицателно в 56,7% от случаите. Останалите се колебаят. Данните са сравнително приемливи на фона на обичайните нива на доверие в институциите у нас и са начален кредит на доверие. По традиция парламентът се ползва с по-ниско одобрение – 11,2% имат, но 76,7% нямат. Трудно е към парламент да се очаква по-добро отношение – по правило доверието следва партийните пристрастия, а в парламента освен „нашите“ винаги са представени и „другите“.

Проблемите с естетични процедури също породиха сериозна обществена дискусия. 21,1% по принцип приемат въпросния тип естетични процедури, в които се инжектират вещества, например за обем на устни, оформяне на скули и т.н. На срещуположното мнение обаче са 67,2%. Останалите се колебаят.

Рейтингите не дават яснота толкова за работата на една или друга фигура, а за логиката на масовите предпочитания. По традиция личностите, които са отвъд ежедневната политическа борба, са с по-висок рейтинг, по-малките партии генерират и по-малка подкрепа за лидерите си, повечето политически стаж означава и намаляване на рейтинга.

Това са част от изводите и хипотезите от национално представително изследване от независимата ежемесечна програма „лице в лице“ на новата социологическа агенция „Мяра“, основана наскоро от екипа на Първан Симеонов. Изследването е проведено с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани.

Трябва винаги да се отчита, че по правило политиците у нас събират повече негативно, отколкото позитивно отношение и личните рейтинги рядко са „на плюс“. Запознатостта с някои – като, например, новия председател на БСП Атанас Зафиров – също е още ниска и това пречи на отчитането в пълнота. По тази причина при формации като ДПС на Ахмед Доган, или дори „Да, България“, най-удачно остава, като че ли, отчитането на рейтинга на самите Ахмед Доган или Христо Иванов, ако и да не са оперативни председатели на своите партии.