)
"Няма как да се фиксира надценка върху който и да било продукт, защото бизнес моделът на различните търговци е различен, съответно разходите, които те имат по реализация на дадена стока, са различни, те не са еднакви. Ако се фиксира при дадена стока нормата на разход, това означава, най-вероятно, да се повиши при друга стока. Т.е. няма как да сработи", обясни Николай Вълканов, изп. директор на Сдружението за модерна търговия.
"Трябва да постигнем българските потребители да имат възможност за избор и той да не е между високата и ниската цена", заяви Наталия Киселова.
"У нас липсват ключови закони, за да направят по-ефективно производството и по-конкурентно. Такива закони са законът за кооперативите, законът за аграрната камара и браншовите организации, законът за правила на доставка по агрохранителната верига, който има за цел да пази първичното производство от ценови натиск", посочи Кирил Вътев, бивш министър на земеделието и храните.
Втори законопроект ще бори високите цени на храните - този за кооперативите. Така заедно с подготвяния в момента закон за агрохранителната верига очакванията са да се съкрати пътят на стоките от производителите до рафта в магазина. На този фон - от Сдружението за модерна търговия предупредиха, че таван на надценките за една стока значи повишение на друга.
А организаторите на бойкота на веригите настояват, докато се чакат законопроектите на земеделското министерство, временно да действа внесеният от "БСП - Обединена левица".
Без пределни цени и конкретно определяне на надценки, но нови условия за цялата верига на доставки с премахване на порочните практики. Това е целта на подготвяните в момента два закона - за кооперативите и за агрохранителната верига, обяви земеделският министър Георги Тахов. Ще се ползва и френският пример с промоциите в магазините.
В момента се правят проверки за цените от два регулатора - Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. На този фон - проучване на бизнес климата у нас сочи, че през 2024 г. в 70% от фирмите в сектор "Търговия" е имало проверки от различни контролни органи, средно по 8. През 2023-та те са били средно по 11. А на кръгла маса, посветена на храните, председателят на парламента коментира, че разговорът за родното производство е отлаган много пъти.
Големите магазини също искат анализ на цялата верига от производители, прекупвачи и преработватели, но казват, че ако има таван на надценката, ще има обратен ефект.
До две седмици се очаква земеделското министерство да представи законопроекта за агрохранителната верига. А ако има законови промени при сдружаването на земеделците, това на практика ще значи, че отпадат посредниците.
Преработвателите обаче са на друго мнение.
"При нас всеки земеделски производител се опитва да бъде доставчик и той не е в тази позиция, както може да бъде един колективен орган, както е кооперативът. Опитът на Франция, да речем, в сегмент "Промоционални продажби" - там да лимитираме процентно съотношение на промоционалните продажби към цялостното им предлагане, да не надвишава 25% на сегмент", каза Георги Тахов, министър на земеделието и храните.
"Самите търговски вериги също имат своя принос в това ние да можем да имаме достъп до една сравнително евтина храна, проблемът е, че в момента надценките са неправилни и това става за сметка на производителите и преработвателите", каза Владислав Михайлов, Асоциация на млекопреработвателите в България.
"Тогава продукцията ще е по-евтина с между 30 и 50%, защото няма да има прекупвачи и ще бъде с директен достъп от производителите и гарантиран произход", коментира пред БНТ Цветан Цеков, председател на Браншова камара "Плодове и зеленчуци".
Последвайте канала на