Проф. Гарабед Минасян за цените на храните: Проблемът с недостатъчната конкуренция е и в банковата система, която трупа фантастични печалби

В студиото на "Още от деня" икономистите проф. Гарабед Минасян и Лъчезар Богданов се обединиха върху мнението, че административен натиск от страна на държавата не би решил проблемът с цените на хранителните стоки в България.

"Подобен натиск върху определянето на цените е напълно отречен. И практиката, и теорията са показали по категоричен начин, че това не върши работа. Трябва да се осигури пълна конкуренция. Проблемът с недостатъчната конкуренция е не само в хранителните вериги, а и в банковата система, която трупа фантастични печалби, а ние го търпим и преглъщаме", посочи проф. Минасян от Института за икономически изследвания към БАН.

"Когато говорим за ръст на цените, трябва да говорим не само за хранителните, а за всички видове стоки. Да погледнем Хърватия. Тя стана член на Еврозоната през 2024 г. С този неин акт се премахват всякакви видими и невидими пречки за комуникация и движение, преливане на ефекти между страните в Еврозоната и съответния нов член. Понеже Хърватия е относително близо до развития Запад, австрийците откриха, че им е много по-удобно да прекарват лятото си в Хърватия, отколкото да отидат на Ривиерата. Тези хора, които идват там, понеже имат по-висок доход, а цените в Хърватия са по-ниски от тези в Австрия, изведнъж се оказа, че те дърпат цените в Хърватия нагоре. Това на пръв поглед се получи с хранителните стоки - те реагират най-бързо. След тях, ще последват и другите", коментира професорът.

"Нашето ценово равнище е под 60% от средното европейско такова. То не може да остане на такова ниско равнище. Трябва да стигнем до 75-80%. Въпросът е как ще стане това нещо. От 60%, спрямо средноевропейските, задължително трябва да се качим на 75-80%. Единствената възможност е, когато инфлацията у нас е по-висока от тази в ЕС. Въпросът е кога ще се обере този ценови луфт - дали преди, или след влизането ни в Еврозоната. Реална конвергенция - да се подготвим достатъчно добре за Еврозоната като го оберем преди да влезем. България има нужда от прокарването на целенасочена макроикономическа политика Тя не включва само дефицит или частта на разходите в БВП.Изисква и много други неща като цялостен поглед за развитие на икономиката: къде ще се акцентира, по какъв начин ще се разпределят средствата, за да има максимален ефект", коментира още той.

"Мислим си, че инфлацията може би ще се покрие критерият към момента на изготвяне на този доклад, но и това не е сигурно. Има тенденция да бъде покрит. Не знаем какъв ще е дефицитът, какви ще са лихвите. Голямото предизвикателство е фискалната политика. Не може да се говори, че ще имаме дупка в държавата, а ЕЦБ да чака числата, таблиците. Трябва да знаят какво ще се случи в следващите 4 години, за да направят тази оценка", добави той.