Мирише на нов Рибентроп—Молотов. Ще избере ли България (отново) грешния край на историята?

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Когато европейските лидери се събраха, за да обсъдят бъдещето на Украйна и сигурността на континента, българският глас липсваше. Това има и символно значение. Няма ни. Не ни искат. Станало им е ясно, че сме на грешната страна вече.

Лошото е, че путин си мисли, че шах се играе с бухалка, а тръмп е виждал шах само на картинка по телевизора…

Светът наблюдава променящи се течения на глобалната власт – някакво странно плъзгане (с оставяне на слуз тук и там) към нов световен ред, в който русия и САЩ си въобразяват, че ще си наредят света като някаква шахматна дъска.

Сега са се засилили пак да ни натъпчат в грешната страна.

Срещата в Париж вчера беше още едно напомняне за тази апатия — европейските лидери се събраха, обсъдиха, издадоха неясни изявления и в крайна сметка не постигнаха нищо значимо.

Такава „игра“ само ще ни гарантира, че когато прахът се уталожи, България отново ще се окаже на грешната страна на историята.

Времето за колебание обаче изтече. Светът избира страни. Ако България не избере мъдро, отново ще бъде принудена да научи по трудния начин, че историята не прощава на онези, които отказват да се учат от нея.

И едно нещо става все по-очевидно: Съединените щати, някога символ на демокрацията и свободата, се изпързаляха (по Оранжевата слуз) към нова форма на авторитаризъм с кисела миризма на свастики.

И нещо много важно… Фактът, че България отсъстваше от срещата в Париж относно Украйна; това е послание с огромни последици. Че срещата не даде резултат, е единият проблем. Но че ние ВЪОБЩЕ липсвахме – е надграждане на проблемите.

И сега, когато геополитическият пейзаж отново се променя, българското ръководство изглежда неспособно да се поучи от миналите грешки. Пак се тика в блатото на историята.

Или да го кажем така: „когато България не избере мъдро…“

Мирише на нов Рибентроп—Молотов, това е. Кой играе ролята на сталин е повече от ясно; оранжевият хитлер обаче е по-интересен… как успя да се пръкне точно в Америка. И какво се опитва да прави там:

Не са оптимистични нещата.

Така че заемайки уж едновременно и двете им страни, всъщност се заема една – страната на тръмп, путин, орбан, алтернатива за Германия, нацитата, фицо и т.н.

Това е много опасно, защото започва новото чертаене на границите на влияние. Новата Ялта, ако щете. И България, традиционно, попада в сферата на сталин. В случая – новия сталин. тръмп, без да се замисли, ще ни подари на путин.

Това означава отхвърляне на влиянието на подкрепяните от русия политически „партии“ и движения и твърда борба срещу корупцията.

Това означава пълна ангажираност с отбраната на европейската сигурност, подкрепа за Украйна без колебание и присъствие на всяка ключова дипломатическа среща за бъдещето на континента.

____________________

И сред тази борба за власт, България се намира в особено тревожно положение. Вместо да заемат принципна позиция, българските „политици“ играят опасна „балансираща“ игра – мислейки си, че „ухажват“ както Съединените щати, така и русия. Започна да се чува познатата реторика: ще гонят джендъра, ще гонят Сорос и соросоидите, смениха курса и от евроатлантици станаха консерватори по-бързо от топенето на сняг през август.

България се съюзи с нацистка Германия по време на Втората световна война, само за да бъде завладяна от съветския съюз през 1944 г. Десетилетия комунистическо робство, потисничество и икономическа стагнация. А когато Желязната завеса падна, България отчаяно се стремеше да се интегрира в новия световен ред, ставайки член на Европейския съюз и НАТО.

България ще трябва да осъзнае, че не съществува безопасен неутралитет. Ще трябва да разбере и че не може да играе хем със САЩ и русия, хем с ЕС. Липсата на български глас на срещата в Париж демонстрира какво ще е вече отношението на ЕС към троянските коне на кремъл. Ножът явно е опрял до кокала.

Изправени пред все по-агресивна русия, бавно движещите се бюрокрации на Европейския съюз изглежда са по-загрижени за процедурни формалности, отколкото за създаване на реална стратегия. Това е опасна игра. Всеки момент на бездействие насърчава онези, които искат да видят Европа разединена, разкъсана и уязвима.

Илюзията за свободно и открито общество се разпада под тежестта на потискането на несъгласието и ерозията на гражданските свободи. Джей Ди Ванс плямпа за свободата на словото в Европа, същото прави и Илон Мъск, но същевременно на Асошиейтед Прес им е забранен достъпът до Белия дом, защото отказали – видиш ли – да напишат, че заливът се казва Gulf of America, а не Gulf of Mexico. Иначе… нали… „свободата на словото“ в Европа ги тревожила, защото Европа забранявала на фашистите да пропагандират.

Какво следва за България ли? На първо място, трябва да направи ясни своите съюзи. Партньорите ни не трябва да се чудят на коя страна сме, а да стане абсолютно ясно. Ако иска да бъде истински член на Европейския съюз и НАТО, трябва да действа като такъв.

Но ако Съединените щати приемат авторитаризма под прикритието на „защита на демокрацията“, отговорът на Европа е дори по-разочароващ. Континентът, който трябваше да бъде бастион на стабилността и разума, се оказва неспособен на решителни действия.

Само дето едно се преструват, че не им е ясно: че русия и САЩ в момента са едната страна на везните, а не две. тръмп направи така, за съжаление. Другата страна на везните е Европа, Канада и цивилизованият свят. Много е вероятно и Китай да се нареди там.

Това вече не е Америка, която някога беше пример за демократично управление. Вместо това, тя се превръща в нещо далеч по-зловещо – империя, която оправдава вътрешния си разпад с външни заплахи, държава, която говори за демокрация, докато подкопава самите ѝ основи.

Това е страната СРЕЩУ ЕС. И нашите „политици“ я заемат с кеф. Без да се осъзнават, че влизат в традицията – на предшествениците им, които ни вкараха в съюз с Германия по време на двете световни войни и със ссср по време на Студената война. Винаги на грешната страна на историята.