Преговорите с Русия са не просто загуба на време, но и опасна заигравка със сигурността на Европа

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

България и Румъния са сред тези мишени, да.

Да си губиш времето е едно, но да заплашваш сигурността на цял континент, докато си губиш времето, е вече нещо съвсем различно.

Не можем да очакваме каквато и да било проява на здрав разум от страна на Доналд Тръмп, защото това означава да очакваме разум от зе*** с вратовръзка.

Но явно – така се оказа – не можем да я очакваме и от обкръжението му; той просто се е обградил с йес-мени (такива, които само казват на шефа си yes за всичко – путински модел).

Да… помните ли, че и до последно повтаряха, че само луд би помислил, че те биха нападнали Украйна. И през това време разполагаха войски на границата.

Докато Съединените щати обмислят преговори с русия, е НАЛОЖИТЕЛНО да се разгледа историческият контекст на подобни ангажименти.

Какво ще ги спре да обещаят, ама много да обещаят, че „повече няма да правят така“, а през това време всъщност да се подготвят за новата инвазия – в Балтика или в Румъния, или в България?

Какво ще попречи на путин да започне война и с някоя по-малка НАТОвска държава? И без това хибридната му война е в ход, защо да не я направи истинска? Нали САЩ – в лицето на Тръмп – му дадоха зелена светлина…

Както бившият украински външен министър Дмитро Кулеба правилно заяви: „Путин е просто един обикновен лъжец, който обеща на международните лидери да не напада Украйна само няколко дни преди да нахлуе през февруари 2022 г.“

Повече от очевидно е, че русия участва в преговори, просто за да печели време, да намалява международния натиск или да постига тактически предимства (събира сили). За да се отметне впоследствие от ангажиментите си.

През последните три десетилетия русия последователно демонстрира модел на сключване на споразумения, само за да ги наруши после и да подкопае още международното доверие и стабилност.

Тогава само американските служби бяха сигурни, че война ще има. Европейците… оптимисти – те не вярваха. Само дето сега американците май-май… не са на страната на Европа вече.

___________________

1. Будапещенският меморандум (1994 г.): В това споразумение русия обеща да „уважава независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна“ и да „се въздържа от заплаха или използване на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна“. Въпреки тези уверения, русия анексира Крим през 2014 г., грубо нарушавайки условията на меморандума.

2. Договор за приятелство между Украйна и русия (1997 г.): Този договор задължаваше русия да „уважава териториалната цялост на Украйна“ и потвърждаваше „неприкосновеността на границите“ между двете страни. Въпреки това, военните интервенции в източните региони на Украйна през 2014 г. грубо нарушиха тези ангажименти.

3. Истанбулската среща на ОССЕ (1999 г.): русия се съгласи да изтегли своите военни сили от Приднестровието в Молдова и от Грузия до края на 2002 г. До днес тези изтегляния не са напълно осъществени, което показва пренебрежение към международните задължения.

4. Споразумението за прекратяване на огъня с Грузия (2008 г.): След конфликта в Южна Осетия русия се съгласи на примирие, което изискваше нейните сили да се изтеглят до позициите, които са заемали преди началото на военните действия. В противоречие с това споразумение руските войски запазиха присъствието си в региона, затвърждавайки окупацията си.

5. „Зеленият коридор“ при Иловайск (август 2014 г.): По време на конфликта в Източна Украйна руските сили обещаха безопасно изтегляне на обкръжените украински войски в Иловайск. Вместо това, докато украинските войници се оттегляха, те попаднаха в засада, в резултат на което загинаха 366 военнослужещи. Това предателство е пореден пример за използването на измама от страна на русия във военни действия.

6. Минските споразумения (2014 и 2015 г.): Създадени с цел да спрат войната в Донбас, тези споразумения доведоха до над 200 кръга от преговори и 20 опита за прекратяване на огъня. Всеки опит за примирие бе незабавно нарушен от подкрепяните от русия сили, което в крайна сметка доведе до пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

7. Черноморската зърнена инициатива (2022 г.): русия се ангажира да осигури безопасен износ на украинско зърно през Черно море. Въпреки това тя блокира изпълнението на инициативата в продължение на месеци и в крайна сметка се оттегли едностранно, задълбочавайки глобалната продоволствена криза.

И дори няма нужда да се връщаме чак до Бисмарк и неговото време, когато той е разбрал, че „Договор с Русия не струва и хартията на която е написан“ … не. Няма нужда. Можем само да погледнем последните 30 години. Бившият украински външен министър Дмитро Кулеба написа още през ноември 2023 г. един списък с „договори“, които русия е подписала, а после пренебрегнала и потъпкала.

Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново по един и същи начин и да очакваш различни резултати. Всеки път русия нарушава договорите си с цивилизования свят. И въпреки това цивилизованият свят продължава да си мисли, че – видиш ли – точно, ама баш сега е моментът, в който нещата някак си ще са различни. Мхм… баш така ще стане.

Неедин световен лидер предупреди, че путин се готви за още агресия, след като Тръмп му развърже ръцете. Именно… Не, няма да има „мир“ (каквато версия ни пробутват нефелните йес-мени от републиканската партия и кремълските създатели на паралелни реалности), а ще има нападения над балтийски страни, над източноевропейски страни… такива, които путин иска да си върне в московска орбита; такива, за които смята, че му принадлежат, защото някога си били руски сателити. Веднъж било ли е руско, кремъл си го представя завинаги руско.