Доктрината Тръмп: Палене на пожари и любуване на това как светът изгаря

… идва най-новото предателство на Тръмп: неговото безразсъдно предположение, че Украйна „някой ден може да стане част от Русия“. Това ***** го изръси току-що – прясно-прясно е, още е топло.

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Така се започва . . .

Точно както Тръмп атакува медиите и съдебната система в САЩ, неговите британски съюзници атакуват БиБиСи, оказват натиск върху регулаторите и се сдушват с олигархични донори (включително и царят на хаоса – самият Илон Мъск). Целта? Медийна среда, която служи като пропаганден инструмент, а не като пазител на истината… това е нещо, което републиканците в САЩ решават, че трябва да имат и развият още след скандала Уотъргейт, който коства президентството на Ричард Никсън – никога да не оставят истината да вирее без опозиция.

… тия набират смелост. Все още не достатъчно, че да си показват лицата, но достатъчно, че да изпълзят от дупките си. Имат и оръжия, както виждате на снимката.

А колкото до последиците… Тръмп е вече стар, дреме му за последиците. Бъдещите поколения да му мислят. А децата му ли…? Много се говори за това колко ги „обича“ и колко въобще му пука за тях. Освен за Иванка, за която беше казал, че ако не му била дъщеря, щял да я… щял да излиза на срещи с нея.

Ако историята от последните девет години ни е научила на нещо, то е, че злото не винаги се появява с военни ботуши и факелни шествия. Понякога носи червена вратовръзка, усмихва се пред камерите и туитва несвързани глупости в 3 сутринта.

Възходът на нацизма не се е случил за една нощ. Дошъл е постепенно. Първо затворили една медия. После игнорирали едно съдебно решение. После забранили една опозиционна партия.

Движение, което възприема политическото насилие като легитимен инструмент.

Доналд Тръмп може и все още да не е класическият авторитарен диктатор, но тича натам със страшна сила… или в неговия случай – лумбурка се в свински тръс със страшна сила.

Ерозия на демократичните институции под прикритието на „поправяне на системата.“

Лидер, който вирее в лъжи и дезинформация.

Медийна екосистема, която служи като рупор, а не като коректив.

Тази снимка е от Синсинати, САЩ, от 7 февруари 2025 г.…

Тръмп и неговите съюзници почти открито възхваляват автократите… Ким Чен-ун, путин. Те виждат демокрацията като пречка и подкопават международните институции. НАТО, ЕС, дори ООН – хора като Тръмп (и миньоните му) виждат тези организации като бариери пред неограничената националистическа власт.

В Европа, крайнодесните партии открито агитират за културна и политическа „чистота“, използвайки езика на едни отминали, но зловещо познати времена.

Вземете Великобритания, където фигури като Найджъл Фараж и Ричард Тайс (заместник-лидер на партията на Найджъл) се позиционират като идеологически наследници на Тръмп. Алън Ръсбриджър (бивш главен редактор на вестник „Гардиън“) наскоро предупреди, че Великобритания е опасно близо до създаването на своя собствена версия на Тръмп – реакционна сила, която може да завземе медиите, да експлоатира културни страхове и да срине политическите норми в страната.

Да хвърлим едно око и на Украйна. Това е тест за новия световен ред…

Ефектът „Тръмп“ вече не е само американско явление. Неговата реторика, тактики и презрение към демокрацията се превърнаха в модел за подражание на ново поколение крайнодесни екстремисти. От Вашингтон до Лондон, до Будапеща, до София неговите имитатори подготвят света за нова вълна на реакционна политика.

Изръси го още преди украинският президент Володимир Зеленски да се срещне с вицето на Тръмп Дж. Д. Ванс. Ето така Тръмп – от своя златен трон в Мар-а-Лаго – даде още една зелена светлина на путин.

Или иначе казано: пригответе се за глобална верижна реакция на крайнодесния екстремизъм.

Как?

Какво следва?

Какъв е случат на другите имитатори на Тръмп, които все още имат добри години от живота си пред себе си…? Кой знае? Може би просто не са особено умни? Все пак изисква се особена „гениалност“ да вярваш в това, че климатичните промени са измислица, но че „правителствени машини“ правят бури във Флорида или земетресения в Турция.

Когато хората предупреждават, че тръмпизмът прилича на възхода на фашизма през 30-те години, те не преувеличават. Всички съставки са налице:

Най-голямата сила на Тръмп е способността му да убеди привилегированите, че те всъщност са жертвите. Знаете как белите хетеросексуални мъже започнаха да твърдят, че са жертва на дискриминация.

Огънят вече гори.

С разрушаване на имунните защити на обществото и вкарване на вируса на съмнението, роден от фалшиви новини и пропаганда. Което пък води до разделение и самоизяждане на отделните социални групи. Самоизяждане, базирано къде на различна политическа убеденост, къде на чист расизъм и омраза.

Следващите години ще определят дали авторитаризмът на Тръмп ще остане историческа грешка или ще се превърне в началото на нещо далеч по-страшно.

Същите признаци се появяват сега. В САЩ, тръмпистите се готвят (всъщност, започнаха…) да прочистят държавната администрация, заменяйки кариерните служители с идеологически лоялисти; с хора, които винаги казват „да“ на Тръмп, без значение какво иска и дали е прав, крив или чисто луд.

Същият разказ се използва и във Великобритания, където демагозите на Брекзит и анти-прогресивните кръстоносци се представят за последните защитници на „британските ценности“ срещу въображаем ляв заговор.

Те искат да заменят дипломацията с авторитаризъм, а законите – с укази (като царските). Украйна не е просто геополитически въпрос, тя е тест. Ако Тръмп може да предаде Украйна, какво го спира да предаде Тайван? Балтийските държави? Дори европейските си „съюзници“?

Това не е просто дипломатическа некомпетентност. Това е логичното продължение на цялостния светоглед на Тръмп. Той не вярва в демокрацията, не и наистина. Колкото и да се опитва да го скрие (а скоро и ще спре да се опитва да го крие…) Той вярва в силата. А в неговото съзнание, путин, също като него, е човек, който взема това, което иска, без да се интересува от последствията. Grab them by the …

Това не се случва само в Обединеното кралство. Виктор Орбан в Унгария и Джорджа Мелони в Италия използват същите тактики—разграждане на демократичните институции, докато се позовават на национализъм и ксенофобия. Те не просто се възхищават на Тръмп; те го виждат като прототип за това как да завземеш и задържиш властта, без да се налага „традиционна“ диктатура.

Това, което прави, е гнусно и коварно: нормализира идеологията, която превърна 30-те години на ХХ век в изпитателен полигон за тиранията. И докато светът наблюдава, неговият хаос се разпространява като пожар. Като пожарът, запален от Нерон, за да се наслаждава на горящия Рим.

_______________________