Колко би струвала Гренландия?

Откакто Доналд Тръмп насочи вниманието си към Гренландия, както и към Канада и Панамския канал, отново се заговори за огромния остров в Северния полярен кръг, който е автономна територия на Дания от 1979 г. Американският президент възприема Гренландия като стратегическа ос от търговска и военна гледна точка, ключов кръстопът на арктическите маршрути и потенциален източник на суровини, включително редкоземни елементи, петрол и газ. Накратко, територия, която не може да бъде оставена на влиянието на конкурентни сили, особено Китай.

Вниманието към острова нарасна, откакто възможното топене на ледовете в Северния ледовит океан прокара пътя за нови маршрути, нарушавайки старите баланси в региона. Русия отвори отново десетки стари военни бази от съветската епоха, докато Китай се стреми да засили търговията си около Арктика. Поради тази причина още преди да встъпи в длъжност, Тръмп заяви, че САЩ "се нуждаят от острова за националната си сигурност", въпреки че вече разполагат с военна база и друга инфраструктура за сигурност там. Президентът каза, че е готов да купи територията, но не изключи използването на военна сила.

Според сп. "Икономист" САЩ имат дългогодишен опит в управлението на международните отношения с търговски подход: през 1803 г. президентът Томас Джеферсън купува Френска Луизиана, което е най-голямото териториално разширение в историята на САЩ; 64 години по-късно Белият дом плаща на Русия 7,2 милиона долара (около 160 милиона долара днес) за Аляска. И в двата случая времето показа, че Вашингтон е сключил отлични сделки. Не е сигурно дали присъдата на историята ще бъде благосклонна към Тръмп, особено ако той изтръгне Гренландия от Дания със сила, пише БТА.

Ситуацията би била различна, ако се реши по мирен път: това със сигурност би било сделката на века, коментира британският седмичник, защото ще укрепи сигурността на САЩ и следователно на техните съюзници в НАТО, би нанесло тежък удар по автокрациите и може да е от полза за 56 000 жители на острова, които при всички случаи трябва да бъдат призовани да се произнесат относно сделката.

Заслужава ли си обаче инвестицията? Някои са убедени, че не, поне в краткосрочен и средносрочен план. Такъв е случаят с Хавиер Блас, експерт за суровините на Блумбърг. От време на време, пише испанският журналист, секторът на суровините е пометен от мимолетна мода, която обещава да реши всички световни дефицити. Списъкът е дълъг: варира от добива на минерали от дълбините на океаните до експлоатацията на астероиди в космоса. Днес е ред на нещо по-земно: студената и безкрайна Гренландия, на която се приписват всички минерални богатства, от които светът се нуждае. Проблемът, подчертава Блас, е, "че тази идея е пълна глупост." На острова наистина има залежи и някои са доста големи, "досега те обаче не са дали резултат, от 70-те години на миналия век се говори много за петрола на Гренландия, към който се добавя желязото след 2000 г., но в момента островът не добива нито един барел суров петрол и единствената минна компания, която се опита да експлоатира находище на желязо, се провали", заключава той.

Проучване на Националния геоложки институт на Дания и Гренландия, публикувано през 2023 г., идентифицира най-малко петдесет места, които биха могли да съдържат минерални находища. Но повече от половината от тях се намират на север от Полярния кръг, което прави експлоатацията им трудна, ако не и невъзможна. Само малка част, в южната част на острова, е свободна от лед, но това почти винаги са малки отлагания. Единственото наистина интересно находище е "Танбрийз" (Tanbreez), което съдържа редкоземни елементи. Според проучването Гренландия има 1,5 милиона тона редкоземни елементи, което я поставя сред първите десет региона в света, заедно с Китай, Бразилия, Виетнам, Индия и Австралия. Но във всички тези страни, при сегашните условия, извличането на редкоземни елементи е по-лесно и по-евтино, отколкото на датския остров.

За да стане добивът печеливш, то цените трябва да се повишат драстично, а климатичната криза трябва да разтопи ледовете, улеснявайки работата на минните компании. Във връзка с това "Икономист" припомня, че "Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалия свят, което всяка година води до стопяване на леда, равно на площта на Австрия. От 80-те години на миналия век обемът на леда е намалял с поне 70 на сто".

Премиерът на Гренландия Муте Егеде отхвърли предложенията на Тръмп, който между впрочем вече направи подобно предложение по време на първия си мандат през 2019 г. Егеде отбеляза че жителите на острова се стремят в по-голяма степен към независимост от Дания, отколкото от съюз със САЩ. За да постигне тази си цел обаче, местната икономика трябва да се развие така, че да може да си позволи да се откаже от милионите, гарантирани от Копенхаген. Именно по тази причина Гренландия винаги си е сътрудничила с Вашингтон и гледа благоприятно на инвестициите на американски компании и на съюз с отбранителна цел, отбелязва "Файненшъл таймс". Засега обаче на острова има само две открити мини, въпреки че местните власти са издали над сто лиценза. От тях само един е в ръцете на американска компания (Канада и Великобритания имат по 23).

В допълнение към трудностите, породени от климата, Гренландия има малко селища, още по-малко пътища, движението по крайбрежието е затруднено и също така ще трябва да приеме много чуждестранни работници. Освен това неотдавнашното решение за забрана на добива на уран още повече държи инвеститорите далеч от острова. Засега администрацията на Тръмп трябва да вземе под внимание, че колкото и очарователна и обещаваща да е Гренландия, САЩ вече имат регион, който предлага същите неща както от икономическа, така и от стратегическа и отбранителна гледна точка - Аляска, пише "Уолстрийт джърнъл".