Да пийнем и да хапнем. Поне разбрахме кое е най-важното в клетата майка България…

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Какъв сигнал изпращаме на хората?

Колко това е вярно и колко на някой не му се иска да влиза в еврозоната – е друга история, но…

Откъм чисто новото ни правителство (и по-специално откъм Министерството на финансите) непрекъснато се чуват апокалиптични обяснения за това колко зле е бюджетът.

Ако не знаем, може би е време да наемем някой, който знае. Или – когато парàта е държавна – може и да не внимаваме чак толкова…?

Да не отваряме дума… че има едни приказки… че секторът бил… яко в сивия сектор… Айде – няма да отваряме дума, че съвсем грозно ще стане, а и то това сигурно само злите езици го говорят.

И какво излиза…? Ще започне народът да си мисли, че се дават пари от бюджета, който уж бил празен, за иху-аху и за полиция – да ни пази гъ…рбовете от ония, на които иху-аху все пак не им е достатъчно за отклоняване на вниманието.

Имаме ли бюджетен дефицит или нямаме? Или иначе казано, другари, какво правим?

Като запазваме ДДС-то за ресторантите на 9%, всъщност казваме, че за българите най-(жизнено)важното е да ходи на кръчма. Не лекарствата, не енергетиката, не транспортът, не хранителната индустрия, не. Хапването и пийването навън.

Колко пъти последните месеци прочетохте/гледахте новини, в които очевидци казват, че „се обадили, но от полицията им отговорили, че нямало какво да се направи…“?

Съставянето на бюджет не е лесна работа, ама не е и ядрена физика. Ако има финансова дупка, логичната стъпка е да се намалят ненужните разходи и да се даде приоритет на най-важните сектори. Вместо това, виждаме… какво виждаме?

Те за какво са? За добри резултати ли? В едно от най-тежко натоварените с бюрокрация министерства? Където подпирачите на лакти на бюро „лапат“ от парите на оперативните работници, които уж трябва да ви пазят…

_____________________

Чуваме постоянни предупреждения за финансов „апокалипсис“, предстоящ дефицит, спешна нужда да затягаме коланите. Някой беше казал, че някои се готвят за яка кражба, ама не мога да си спомня кой и по какъв повод беше, и за кого го беше казал…

А защо казваме „бюджета, който УЖ бил празен“? Ами защото се появиха едни грозни слухове, че едни хора не искали еврозоната, щото щяла да им изсветли едни пари, а те си ги харесвали така – пò натъмно; та затова се правели малко на ударени, че бюджетът ни не покрива изискванията. Ама кой знае – сигурно са лъжа тия грозни приказки. Сигурно.

Ако трябва да вярваме на Министерството на финансите, бюджетът на България е разтегнат до краен предел и трябва да бъдем изключително внимателни с разходите. Но ако това е вярно, защо пускаме стотици милиони левове през пръстите – в данъчни облекчения? Как има някакъв смисъл да говорим за финансова отговорност, докато едновременно правим такива подаръци?

Виждаме държавата доброволно да се лишава от стотици милиони левове приходи, които биха могли да бъдат използвани за (о, Боже – каква еретична мисъл!!!) здравеопазване, образование, инфраструктура, социални услуги. Но не, критично важно е да се ходи на ресторант и кръчма.

И все пак, насред този уж ужасяващ бюджетен инфаркт, решаваме да направим данъчен подарък на ресторантьорския бизнес. ДДС за ресторантите – хоп! – обратно на 9%, което – казват от ПП-ДБ – щяло да струва на държавата зашеметяващите 370 милиона лева от данъци, които през 2025 г. НЯМА да влязат в хазната. Та…

Когато намаленото ДДС беше въведено преди няколко години, ни казаха, че това ще доведе до по-ниски цени в ресторантите. Видяхте ли това да се случи? Вашият любим ресторант внезапно свали ли цените с 11%? Никой видя ли? Или тая политика се превърна в държавна субсидия за сектора (да не казваме „подарък“…) без никаква полза за потребителите? Да или не?

Нека го обясним просто: Представете си, че в семейния ви бюджет има дупка от 1800 лева (че сега нали е модерно да се говори за едни 18 милиарда, та сведохме данните до „семеен размер“). Ще решите ли тогава да заделите 370 лева за ходене на ресторант? Това ли ще бъде вашият основен финансов приоритет? Докато си задавах въпроса, вече съжалих, защото се сетих, че за неедин от вас отговорът е да. Което… обяснява донякъде защо и точно за тоя бранш се прави това намаление. Което пък обяснява и много други неща, ама да не задълбаваме баш сега в това…

Ходенето на ресторант развлечение ли е? Или вече е жизненоважна услуга като здравеопазване, транспорт или комунални услуги? Или… вече направо си е НУЖДА като въздухът, хлябът и водата? Стигнахме ли вече тая точка? Превърна ли се „да хапнем и да пийнем в кръчмата“ в основна нужда в България?