Каква я мислехте, а каква стана, президент Желев?!

Мисля, че много почтени, свестни българи до днес се гордеят с това, че са имали политик като президента д-р Желю Желев.

Светла да е паметта му и мир на душата му!

Днес се навършват 10 години откакто първият демократично избран президент на България д-р Желю Желев си тръгна от земния живот на 79-годишна възраст и след кратко боледуване. Коментарът ми днес е за него, защото журналистите сме призвани да пазим паметта и историята.

Президентът Желев натрупа много тъга, огорчение и печал от политическите събития по онова време. През 2010 година, на 20-годишнината от 7-то Велико народно събрание, когато се събраха наедно да отбележат годишнината от т.нар. "промяна" бивши дисиденти и новопокръстени "демократи", на въпроса какво беше постигнато през 20-годишния преход и какво не, Желю Желев философски кратко и точно отговори: „Каква я мислехме, каква стана".

Познавам президента Желю Желев лично и през годините назад съм правила не едно и две интервюта с него в различните издания, в които съм работила през годините. Мисля, че той е един от най-почтените, читави, мъдри, добри и благи хора в политиката на т.нар."преход". Също така, че

Впрочем, за да не стане твърде захаросано това писание в памет на президента Желев, ще бъда пределно откровена тук и ще призная, че не приемах и до днес не приемам гаврата, която той и неговите съратници извършиха с българското земеделие. Но, както е известно, никой човек не е само "бял" или само "черен", а съвършен вероятно е само един и Той е богочовек.
Когато на днешната дата преди 10 години президентът д-р Желю Желев почина, бившият ми главен редактор в "Преса" Тошо Тошев разпореди да се обадим на всички съратници на д-р Желев през годините назад, които да кажат прощални думи за него. Спомням си, че тогава се обадих на Иван Костов, а беше публична тайна, че двамата с Желев не се понасяха, но го помолих да каже думи за сбогом с един важен за историята ни човек. Той с леден тон лаконично каза: "Бог да прости президента Желев" и затвори.
В едно от първите си обръщения към българите, д-р Желев казва:
"В 1300-годишната история на България аз съм първият държавен глава, който е стъпил на този пост не с огън и меч, не чрез заговор или преврат, не чрез въоръжено въстание или революция, не с щикове на чужди окупационни войски, а чрез свободната воля на българския народ, изразена в преки честни демократични избори. И това е най-голямата чест, която съм получавал в живота си. Гордея се с това!”

На 30 август 1992 г. на пресконференция в резиденция “Бояна” д-р Желев обвинява правителството на Филип Димитров за това, че е обявило война на всички. Впоследствие настъпва дълбок разрив между президента и СДС. Стига се дотам да палят портрета и книгата му под прозорците на „Дондуков” 2. Президентът Желев се опита да предотврати разделението в нацията, но не успя и с тази болка си отиде от тоя свят.
В последното си интервю пред мен във в. "Преса", на въпрос възможно ли е българските партии за се обединят, за да защитават националните ни интереси, той казва:
"...става въпрос за български партии, които представляват волята на българските граждани. Пък и вижте, в XXI век е доста ретроградно да се разсъждава строго разделително. Светът вече е без граници, а ние тук се делим и поставяме изкуствени прегради.
-----
Днес повече от всякога в обществото ни има необходимост от консолидация, от обединение на политиците, които в името на националното съгласие да сключат примирие помежду си и да помогнат за спасяването на България".

Последното ми интервю с него е от края на 2014 година, малко преди да почине в началото на 2015 година, и мисля, ако не греша, че това въобще в медиите тогава бе последното интервю с него. Вече беше много болен, много трудно говореше, но не скриваше огромната си тъга и разочарование. За него се грижеше дъщеря му Станка, тя вдигаше телефона му, тя му беше връзката със света извън дома им. Когато правех интервютата си с него, ходех в офиса, който обитаваше последните години в един столичен квартал, а в по-ранните години и в дома им в "Младост". Винаги се държеше гостоприемно, непосредствено, сдържано и мисля, че с тази своя "обикновеност" и липса на каквато и да е агресивност и нападателност, печелеше своите събеседници, въобще хората отсреща.
Неговата биография е публична, всеки може да прочете за живота му, ако има интерес.
Накратко, Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършил е философия в СУ „Св. Климент Охридски“.

През 1988 г. той е един от инициаторите и създателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. През декември 1989 г. е избран за председател на СДС и за депутат в 7-ото ВНС. На 1 август 1990 г. е избран за председател/президент на Република България от ВНС. През януари 1992 г. Желю Желев става и първият президент на България, избран демократично с гласовете на близо 53 на сто на втори тур на първите за онова време свободни избори.
На този пост той остава 6 години, а след това излиза от политиката и създава и ръководи Балканския политически клуб до кончината си.