Петко Симеонов пред novini.bg: Липсата на професионализъм води само до… кривата круша

- Докъде ще ни отведе днешния политически утопизъм в обществото, г-н Симеонов?

- Политиците вече не застават лице в лице с народа си – страхуват ли се от „народната любов”, предвид факта, че над 60 на сто по официални данни, но сигурно са повече, изобщо не гласуват?

- Ще оцелее ли това правителство, наричано „сглобка” и какви са предизвикателствата пред него?

- До кривата круша. Липсата на професионализъм не води до другаде!

- Голямото предизвикателство идва от геополитическото преформатиране на света. Светът с един полицейски участък, наричан още еднополюсния свят, където САЩ бяха шерифът, се разпада необратимо. Върви строителство на нов участък в Китай и да не забравяме Индия. Остава неоспоримата информационна (технологична, научна, културна) доминация на САЩ и Запада като цяло.

- Изключително важен въпрос! Говоря за депутатите и общинските съветници. Те се явяват на изборния изпит за народно доверие. Те претендират да участват в реалната политика. Само те могат да мотивират хората за политическо участие. В избирателния закон трябва да има норма, която да задължава явилия се на избори да не “върви в списъка на партията”, а лично да полага усилия за мястото си. Да се е “борил” за доверието на избирателите и да го е получил. Как точно ще се формулира като правна норма в избирателния кодекс и в закона за партиите, е друг въпрос.

„Партиите приличат на футболните ни отбори - търсят готови играчи, а не създават свои”. Петко Симеонов е социолог, популярен български учен, писател, политик, един от основателите на СДС. Той бе член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. и участник в Кръглата маса. Също така беше и първия директор на вестник „Демокрация“, както и депутат от СДС в Седмото ВНС. Петко Симеонов беше директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 – юли 1992). Напусна СДС през юли 1991 г. с първата вълна на „отлюспване“. И основа Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегли от активна политическа дейност.

Западът създава парадигмите в науката и технологиите, той твори образците на предметите за потребление и води в развитието на Изкуствения интелект и вероятно ще създаде Свръхумния изкуствен интелект. България е непоклатимо в този свят. Но нещата не са толкова прости, колкото ги споменах, а България в мащаба на този процес е пренебрежимо незначителна. Точно затова правителството ни е изправено пред голяма отговорност. То трябва да намира правилните думи и изразни средства в отношенията с другите държави. Нашето правителство няма други оръжия, за да защити българската държавност и опази народа. Дано няма голяма война, а тази - “малката” в Украйна - да спре!

Не бива да се изненадваме защо Румъния “дръпна” напред. Разказвано ми е преди години как те спират да копаят в полето, свалят влашките си бомбета и се покланят на преминаващия с автомобил началник. После те могат и да го разстрелят, но йерархията си е йерархия. Сърбите също имат ценностно отношение към йерархията, гърците и те, да не говорим за турците. Техният “ердоган” е винаги налице. Докато нашият “стамболов” не случайно много се забави.

С изключение на ДПС и в последните години ГЕРБ, останалите партии нямат системна кадрова политика. Приличат на футболните ни отбори - търсят готови играчи, а не създават свои. Но демокрацията ни е само на 30 години и освен това имаме системен недъг. В етнокултурата ни, а това ще рече - сред население и елит, липсва респект към йерархията, държавата и авторитета. Докато има такава липса, обществото ще остане в блатото на “политическия утопизъм”, затънало в кръчмарски и махленски политиканствания. Възлова национална задача е да се работи за развитие на йерархичната култура, за ценностно отношение към държавата.