„Бяхме блъскани жестоко от униформен. Всичко започна в град Годеч на улица „Софийско шосе”. Около 16:30 ч. бяхме спрени за рутинна проверка от органите на реда, при която се установи, че дядо ми не си е включил фаровете. Полицаят влезе в патрулката и тръгна да съставя наказателния акт. Неговият колега спря успоредно на нас друга кола, която също изглеждаше в нарушение. От километри се виждаше това, тъй като нямаше фарове, шофьорът не си носеше предпазния колан. Отзад седеше майка с дете в скута, което беше на видимо 3-4 години. Не беше обезопасено с детско столче. Полицаят дойде да ми връчи фишовете и аз го попитах дали колегата му ще глоби и другите нарушители. Съвсем човешки го попитах. Той ми каза да отида и да попитам другия униформен, щом толкова искам да знам. Другият господин ми каза, че това не е моя работа и се обърна към мен с думите: „Пикло, влизай си в колата”. Аз обясних, че не може да ми говори по този начин и искам да знам защо не е извършил служебните си задължения. Изражението му се смени тотално, целият почервеня. Изблъска ме жестоко от пътното плътно към нашата кола. Имам и синина от дърпането и блъскането. Майка ми се притече на помощ, но и тя беше жестоко изблъскана. Блъска я многократно по гърдите, тъй като тръгна да снима полицаите. От това беше провокиран полицаят, който ни нападна и я гонеше да ѝ вземе в телефона, вследствие на което тя отнесе доста удари. Съвсем човешки го помолихме просто да спре да я блъска, тъй като има рак на гърдата. Той ни каза, че не го го вълнува, даже се засмя. Дядо ми също дойде на помощ. Блъснаха го, счупиха му очилата. Той обясни, че бързаме за гробища. На което отговориха: „Много бързо ще стигнете до гробищата”. Аз бях влачена за ръката, блъскана. Многократно ми бяха нанесени удари в ухото, заради което в момента не чувам нищо. Заведоха ни в районно, сложиха ни белезници”, разказва Николета.