Когато политиката влезе в театъра, талантът си тръгва

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

Тези дни прочетох, че талантливият режисьор Александър Морфов, уволнен от Народния театър "Иван Вазов", където му е мястото и така мисли всеки почитател на Мелпомена у нас, е намерил пристан в Пловдивския драматичен театър и ще поставя там.
Новината хем ме зарадва, хем много ме натъжи. Защо бе, джанъм, отстранявате, гоните, унизявате талантливите хора в клетата ни държава така, както са правели в недалечното ни минало? В този смисъл ме тормози един простичък въпрос: С какво вие, които управлявате театрите и културата въобще, днес сте по-различни от своите предшественици вчера?

Зарадвах се на новината, че Александър Морфов този път ще поставя у нас, а не навън, както вече се е случвало преди време, когато пак прокуден от някаква поредна управа, която вече никой не помни коя беше, замина да работи и радва публиката не къде да е, а в Москва, където зрителите са доста прецизни и капризни по отношение на всичко, свързано с културата и духовността.

Пиарката Велислава Кръстева на ДПС продължава да си пиарства пак в движението, но вече във формата ДПС-НН.
Александър Морфов, един от най-талантливите български режисьори, беше уволнен и принуден "немил-недраг"/по аналогия с култовия негов спектакъл "Хъшове"/ да скита из театрите в републиката. Постановките му подозрително липсват от афиша на държавната институция, която издържаме всички ние и дори като "зрители от последния ред" имаме право на свое мнение и позиция. Впрочем, малцина от колегите му го защитиха и застанаха зад гърба му като актьора Валери Йорданов.
Това, което се случи с Морфов, справедливо ли е според вас?
Според мен не е, дори никак не е. И никога няма да приема, че от Народния театър ще бъдат уволнявани и ще си тръгват талантливите, гонени от политически назначенци. Народът ни е създал фолклор за такива случаи, който гласи, че, ако видиш голям човек да бяга, да знаеш, че малък го гони.
Мисля, че е крайно време да се сложи точка на тази порочност, наследство от една вече безвъзвратно отминала тоталитарна епоха.

По онова време например мнозина страстни почитатели на сценичното изкуство, ходехме да гледаме постановки в Пазарджишкият, Великотърновския, Бургаския, Пернишкия и др.театри, а там режисираха Коко Азарян, Вили Цанков, Леон Даниел и мн.др., а играеха звезди като Мария Каварджикова, Георги Русев, Валентин Ганев, Параскева Джукелова, Койна Русева, та дори и покойният вече Стефан Данаилов...
Случаят с Александър Морфов обаче е различен.
Както е известно, той беше дисциплинарно уволнен от Народния театър в края на февруари преди две години - през 2023 година.
Припомням, че причината за скандала, избухнал зад кулисите на позорището тогава, е позорна. Политиката и по точно конкретното политическо действие, станало причина за раздора по онова време, бе назначението на политическата пиарка на ДПС Велислава Кръстева за специалист по връзките с обществеността на Народния театър. Чувствителната душа на Морфов реагира остро на този факт и попрекали с неджентълменко поведение, но чак пък да го уволняват от театъра затова!?

е меко казано, съвсем несправедливо и това мнение се споделя от мнозина независими наблюдатели и коментатори, които открито говорят за тези срамни сценки в театъра.
Александър Морфов беше оправдан през октомври м.г.. Състав на Районния съд реши, че дисциплинарното уволнение на режисьора "се явява несъразмерно на нарушенията и е незаконосъобразно". То се отменя, а Морфов трябва да бъде възстановен на длъжността "главен режисьор".
Да, ама не, както казваше Петко Бочаров.

и е много жалко, ако политическите назначенци в културните институции не разбират това в настоящия 21 век!
Натъжих се от вестта за "гастрола" на Александър Морфов в Пловдив, защото и преди години, за които уж днешните партийци не желаят да си спомнят, съществуваше този прийом - да "пращат" можещите и знаещите в провинцията, че да не пречат на чиновническата партийна "мисъл" в столицата. Само че тогава ги командироваха и после ги връщаха на столичните сцени. А имаше и великани- режисьори и актьори, които доброволно отиваха да поставят, да работят в провинцията.