„Голяма част от проблема е, че Русия казва от години, много преди Путин да го каже, че Украйна никога не може да се присъедини към НАТО. Това всъщност вече е написано на камък“, каза Тръмп миналата седмица и обвини Джо Байдън в провокиране на конфликт като повдигна въпроса за присъединяването на Украйна към НАТО. „И тогава съюзът е обявен на прага на Русия, мога да разбера отношението на Москва към това“, каза Доналд Тръмп.
Грузия, Молдова, Армения
Докато екипът на Доналд Тръмп коригира мирните си планове, бъдещият съветник по националната сигурност Майк Уолц поне обещава, че в близко бъдеще ще се проведе телефонен разговор между Мар-а-Лаго и Кремъл.
Световната преса не по-малко ентусиазирано спори за съдържанието на преговорите, към които ще бъде насочено цялото внимание.
Тръмп от своя страна дава да се разбере, че вече няма да го е грижа за сигурността на Европа. Що се отнася до разширяването на НАТО на изток, той още преди да дойде на власт изрази разбиране към руските опасения.
„Медиите шумят около срещата на Путин с Тръмп, посещението на високопоставен китайски дипломат на встъпването в длъжност на Тръмп и вероятна среща между висшето ръководство на Съединените щати, Русия и Китай“, размишлява през изминалия уикенд Арестович, който трябваше да напусне президентската администрация преди две години.
„Москва гледа на края на този въоръжен конфликт и неговите цели много широко и иска не само да спечели нови територии, но и да проведе нещо като нова конференция в Ялта, на която да бъдат разделени сферите на влияние и да бъде създадена нова система за сигурност, включваща Русия от една страна и НАТО от друга“, казва руският политолог Георгий Бовт.
„Не се заблуждавайте. Всички Балкани, с изключение на Гърция, ще бъдат болшевизирани, аз не мога да направя нищо, за да предотвратя това, и не мога да направя нищо за Полша“, отбеляза Чърчил в частен разговор още преди срещата в Ялта, когато беше със Сталин, той начерта на лист хартия процентното разпределение на влиянието в страните от Централна и Източна Европа.
„Това ще бъде опит да се договори нова система за сигурност и разделяне на сферите на влияние, разбира се, ще бъде решен и въпросът с Украйна Може да не харесваме много тези решения. Ние сме платили и плащаме огромна цена, но дори няма да бъдем поканени на масата за преговори, където ще се реши съдбата ни“, добави Арестович*.
Преди 80 години в Ялта победителите във Втората световна война разделят Европа на сфери на влияние, пише iDNES. Колкото повече Тръмп се завръща в Белия дом и се говори за евентуалната му среща с Путин, толкова по-често западните анализатори спекулират, че Кремъл би искал да актуализира това споразумение.
На първо място, става дума за Грузия, където след победата на изборите на олигарха Бидзина Иванишвили прозападните протести постепенно затихват. На референдума през октомври Молдова все пак избра евроинтеграцията, но без украинския щит ще стане лесна плячка за Русия. Армения, която флиртува с идеята за членство в ЕС и провежда учения с американски войници, също ще трябва да бъде „умиротворена“, допълва Блиц.
На среща с Тръмп Путин може да поиска твърди гаранции, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО и няма да получи други ефективни гаранции за сигурност от Запада, например под формата на разполагане на военен контингент от една от западните държави, които има ядрено оръжие. Въпреки че точно това Лондон и Париж обсъждат предпазливо поради американското нежелание пряко да участват в конфликта.
От миналата седмица, когато Доналд Тръмп обяви подготовката за среща с Владимир Путин, се появиха спекулации за възможната дата и място на срещата. Хелзинки вече не се разглежда както преди седем години, а заради заповедта от Хага уж руснаците обмислят среща в Казахстан.
Последствията от срещата на върха в Ливадийския дворец обаче се оказаха много по-мащабни, тъй като именно в лятната резиденция на последния руски цар неформално беше закрепено разделението на следвоенния свят на два блока. Въпреки че Сталин обеща да вземе предвид резултатите от демократичните избори на освободените народи, британците и американците не са имали илюзии за по-нататъшното развитие на събитията.
Разбира се, настоящият собственик на Кремъл не е Сталин и едва ли можем да сравним постиженията на неговата армия в Украйна с кампанията на Червената армия срещу Берлин. Но не трябва да забравяме и носталгията на Путин по изгубената мощ на Съветския съюз и желанието да върне Русия в кръга на истинските сили, което през декември 2021 г. той потвърди с ултиматум, изисквайки НАТО да се оттегли от страните от бившия Източен блок.
Разделена, изтощена и икономически унищожена, без защитата на западните съюзници, Украйна несъмнено отново ще бъде обект на руска агресия след няколко години. През цялото това време Москва ще се опитва да се възползва от вътрешнополитическите разногласия в Киев и разочарованието на армията от компромисите, които администрацията на Тръмп ще убеди Зеленски да направи. Между другото, след новото разделение на сферите на влияние Русия ще започне да умиротворява други „непокорни“ постсъветски републики.
Руските наблюдатели като цяло са съгласни, че няма да става дума само за спиране на огъня на фронта, но и за де факто признаване на руския контрол над окупираните територии. Освен това, както се очаква, на Русия се обещава, че Украйна няма да се присъедини към Северноатлантическия алианс. Твърди се, че Владимир Путин очаква от съвместната среща на върха ново разделение на сферите на влияние в Източна Европа.
Срещата на циничния Сталин и умиращия идеалист Рузвелт с предпазливия прагматик Чърчил в Ялта започва на 4 февруари 1945 г. По време на една седмица преговори в зимния и негостоприемен Крим представителите на страните победителки се споразумяха за разделянето на Германия на окупационни зони, следвоенните граници на Полша, създаването на ООН и влизането на Съветския съюз в война срещу Япония.
Украинците не могат да устоят на паралелите между случващото се сега и срещата на Тримата големи. Сред тях е бившият президентски съветник Алексей Арестович, който има четири милиона абонати в Telegram, благодарение на което запазва позицията си на виден наблюдател на събитията в Киев.
Така след завръщането на Тръмп Путин вижда шанс за себе си не само да завърши достойно кампанията в Украйна, но и да получи благословията да прави каквото си иска „в задния двор“. „Русия е заинтересована не само от примирие и замразяване на конфликта по Днепър. На преговорите с Тръмп ще говорим за бъдещето не само на Украйна, но и на други страни, които Москва смята за нейна сфера на влияние. пише полското издание Rzeczpospolita.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)