„В Куба съществува система, одобрена от държавата, която позволява изпращането на собствени граждани в Украйна, където да загиват“, заяви през март пред журналисти Петро Яценко, говорител на украинската агенция за военнопленници, подразделение на Министерството на отбраната на Украйна.
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Кубинецът е сред хиляди чужденци, подписали едногодишни договори с руската армия, привлечени от обещанията за солидно заплащане и бързо придобиване на гражданство за себе си и семействата си, разказва Politico в свой материал.
Кубинците познават този наратив от съветско време, когато те бяха изпращани с десетки хиляди в Ангола, за да участват в прокси война срещу САЩ.
Преди година Хорхе си мисли, че руският паспорт ще бъде неговият билет към свобода и богатство. Вместо това той го въвлича в привидно безкрайна служба, в която рискува живота си в бруталната война на Москва срещу Украйна.
В Куба, разказват те, се мъчили да намерят препитание като учители, дърводелци, сервитьори и строителни работници. Надявали се, че една година военна служба в Русия ще им осигури нова националност — и с нея, нов живот.
Въпреки че точният брой на чужденците във войната е строго пазена тайна, според военни експерти те съставляват малка част от армията на Кремъл, запълвайки дупки, вместо да определят посоката на действия на бойното поле.
Друг кубинец разказва: „През изминалата година направих това, което казвах, че никога няма да направя, но беше или аз, или те; а имам четири деца, за които трябва да се грижа“.
За кубинците, много от които възприемат живота под диктаторския режим на Хавана и американските санкции като живот в открит затвор, обещанието за втори паспорт се оказва голямо изкушение.
Малцина от кубинците, интервюирани от Politico, обаче споменават идеологията като причина за записването си.
Министерството на отбраната на Русия не отговоря на исканията за коментар. Същото важи за Министерството на външните работи на Куба.
Някои заявяват, че са били измамени да пътуват до Русия след като са отговорили на публикации в социалните мрежи за нискоквалифицирани, цивилни работни места, най-често в строителството.
По онова време критиците на режима обаче поставят въпроса как диктатура, която следи всяко движение на своето население, е могла да пропусне самолетите, пълни с мъже в бойна възраст, заминаващи за Москва…
Политически обаче, тяхното присъствие се използва от Москва, за да подхрани реториката от времето на Студената война, че Русия води широка коалиция от страни срещу американската хегемония.
Публично, руските служители и пропагандисти отговарят, че на страната на Украйна също воюват чужденци.
Служител на американския Конгрес, който работи по политики, свързани с Куба (поискал анонимност), заявява, че е малко вероятно Хавана да не е знаела за усилията по вербуване още преди първите медийни съобщения.
Това се случи месеци преди Северна Корея да изпрати хиляди войници в Русия, за да подсили нейното присъствие в Курска област.
Този документ обаче носи със себе си и примка.
Факт е, че Куба разчита на Русия за нефт и пшеница. Но докато съюзниците на Москва като Иран и Северна Корея предоставят дронове и артилерия, бедната Куба има малко друго, което да предложи, освен „сладки думи“ и човешка сила.
_______________________
(Съ)Участието на Хавана
Безнаказаност за Хавана
Паспортът като проклятие
Тиктакаща бомба
Чуждестранна вербовка
„Сега ни казват, че понеже сме руски граждани, трябва да продължим да се бием до края на войната“, казва Хорхе (прави това от Курска област в Русия, където войските на Москва се опитват да отблъснат украинска офанзива). Както и другите интервюирани за тази статия, той е посочен с псевдоним.
„Беше доста очевидно, че те си затваряха очите за това и активно участваха в процеса“, казва той. „Куба беше хваната да го прави, но на практика нищо не се случи. И сега други държави виждат, че последствията са минимални, и могат да правят същото.“
Идеята, че има ясен краен срок за времето му в руската армия, му е давала сили през първата година, разказва той. „Направих пакт с Бог за една година, и Той ме пазеше. Но не за две или три години,“ продължава той със сълзи в очите. „Не пожелавам на никого да се буди сутрин с избор между самоубийство и убийство“.
През май кубинският президент Мигел Диас-Канел беше сред малкото държавни ръководители, присъствали на високо символичното честване на Деня на победата в Кремъл. В изказване, заснето на видео, той изрази „подкрепата на Куба“ за Путин и му пожела „успех във вашата специална военна операция“, без съмнение радвайки руския президент, като използва предпочитаното му евфемистично название за войната.
Дванадесет месеца по-късно кубинските вербувани и техните семейства казват, че новите им паспорти се оказват не толкова гаранция за повече права, колкото потвърждение на понижен статус: от символи на международна солидарност до обикновени мобилизирани руски граждани — статус, на който малцина руснаци биха завидели.
Други признават, че доброволно са откликнали на призива на Русия за война, посочвайки финансовите затруднения и семейните си отговорности като водещи мотиви да се качат на самолета за страна, която никога не са посещавали и за която знаят съвсем малко.
За кубинците, закотвени в руската война, продължаването на престоя им на бойното поле след изтичането на договорите не е формалност; всяка допълнителна минута на фронта увеличава риска от физически или психически травми и ги доближава до смъртта.
Историята на Хорхе и разказите на още трима кубинци в Украйна и Курска област, както и на семействата на петима други, хвърлят нова светлина върху това как Москва успява да държи чужденци на фронтовата линия, докато се опитва да изтощи Украйна и нейните западни съюзници, предпазвайки собственото си население от въздействието на продължителна война.
Но докато Украйна наистина набира чуждестранни бойци, военният анализатор Дара Масикот посочи, че „те се третират по много различен начин — тези, които доброволно се включват в Украйна, подписват договори и могат да напуснат в края на своя договор“.
През септември 2022 г. обявената от руския президент Владимир Путин „частична мобилизационна кампания“ потопи страната в шок. За първи път от началото на пълномащабната инвазия населението на Русия беше изправено пред реалността на войната и призовано да се включи с живота си.
С увеличаването на руските жертви от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г., Москва започна да търси подкрепления по целия свят (докато обвинява НАТО, Запада и САЩ, че помагат на Украйна!). Чрез сенчести посредници бойци бяха набирани от редица държави, включително Непал, Гана, Сирия, Индия и Шри Ланка.
След медийни съобщения, че стотици кубинци са заминали за Русия, за да вземат участие във войната ѝ, през септември 2023 г. властите в Хавана заклеймяват тези кубинци като престъпници, именно защото са „наемници“ — престъпление, което в Куба се наказва със затвор. И дори са започнати производства срещу предполагаемите вербовчици.
Събитията след това допълнително засилват скептицизма. Докато Индия активно лобира за връщането на своите граждани, успявайки през септември да осигури освобождаването на 45 бойци, доказателствата сочат, че вербуването на кубинци продължава, докато Хавана публично демонстрира покорство към Путин.
Яценко отбелязва увеличение на броя на чуждестранните войници, заловени през 2024 г., като кубинците са сред най-многобройните. „Процентът на наемниците нараства, и то значително“, каза той на пресконференция, на която бяха представени няколко чуждестранни военнопленници, включително един кубинец.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)