„Друга теория е, че ПРВ не са реални преживявания, а илюзии на спомнянето. Според тази теория в извънредни ситуации съзнанието ни се изостря, така че възприемаме повече от обикновено“, пише Тейлър. „Тези възприятия се кодират в спомените ни, така че, когато си спомним за извънредната ситуация, допълнителните спомени създават впечатлението, че времето е минало бавно.“
Възможно е това възприятие да е еволюционен метод за оцеляване в интензивни ситуации, но това все още не обяснява как те се появяват извън събитията, свързани с живота или смъртта.
Макар че потокът на времето остава деликатен танц между гравитацията и пространство-времето, новите изследвания показват, че времето може да бъде до голяма степен и състояние на съзнанието.
Някои космолози дори се питат дали цели зони на Вселената - независимо дали са изпълнени с галактики, или безкрайно нищо - изпитват времето с различна скорост.
Времето не е толкова необратимо, колкото изглежда на пръв поглед. Попитайте който и да е астрофизик и той вероятно ще ви разкаже умопомрачителни описания на ефекта на гравитацията върху пространство-времето (т.е. колкото по-масивен е обектът, толкова по-бавно изглежда времето, което се движи около него).
В нова статия за уебсайта The Conversation Тейлър обяснява как някои от водещите теории за тези състояния, променящи времето, не обхващат напълно преживяванията. Една от теориите смята, че тези моменти са резултат от освобождаването на норадреналин - по същество механизмът на тялото за борба или бягство, но това не обяснява умственото забавяне на времето на хората в моменти на интензивна медитация или концентрация, пише hicomm.bg.
Интересът на Тейлър към тези променени времеви моменти - които той нарича „преживявания за разширяване на времето“ (ПРВ) - започва, когато той и съпругата му преживяват автомобилна катастрофа през 2014 г. „Всичко стана на забавен каданс“, описва Тейлър в публикация на уебсайта на университета. „Погледнах назад, а другите коли сякаш се движеха невероятно бавно, почти като че ли бяха замръзнали. Чувствах се така, сякаш имах много време да наблюдавам цялата сцена и да се опитам да възвърна контрола над автомобила. Бях изненадан от това колко много детайли успях да възприема.“
Резултатите на Тейлър, получени от хора, които са преживели ПРВ, обаче показват, че те са били в състояние да обработват мисли и информация много по-бързо от това, което би било възможно при нормални обстоятелства. Вместо това Тейлър застъпва идеята, че тези събития преместват човешкия ум в променено състояние на съзнанието. В тези моменти ние излизаме извън нормалното си съзнание в нещо, което Тейлър нарича различен „времеви свят“.
„Внезапният шок от произшествието може да наруши нормалните ни психологически процеси, предизвиквайки рязка промяна в съзнанието. В спорта настъпват интензивни променени състояния, дължащи се на това, което аз наричам „свръхпоглъщане“, пише Тейлър.
Възприемането на скоростта, с която тече времето, обаче може да варира и в рамките на нашето съзнание. Именно тази психична сфера изследва Стив Тейлър - психолог от университета „Лийдс Бекет“ - в нова, все още непубликувана статия и нова книга, озаглавена „Преживявания на разширяване на времето“.
За щастие двойката се измъкнала невредима от автомобилната катастрофа (автомобилът - не толкова). През следващото десетилетие Тейлър започва да изследва как и защо се проявяват тези моменти на свръхбавно движение и изследванията му довеждат до някои доста интересни заключения. През 2020 г. Тейлър анализира 96 случая на ПРВ и установява, че приблизително половината от тях са се случили по време на катастрофи, докато други са се случили по време на спортни събития, по време на медитация или по време на психеделични преживявания.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)