Какво представлява квантовото заплитане?

Квантовото заплитане е способността на субатомните частици, най-вече електроните и фотоните, да общуват помежду си на всякакви разстояния по начин, който изглежда мигновен.

Това е идея, потвърдена за първи път през 60-те години на ХХ век от физика Джон Стюарт Бел при изследването на т.нар. парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен (или EPR) - мисловен експеримент, предложен през 1935 г. от физиците Алберт Айнщайн, Борис Подолски и Натан Розен, за да демонстрират непълнотата на теорията на квантовата информация.

Бел установява, че за да е реален EPR експериментът, това би означавало, че механичният трансфер на информация между всяка заплетена частица трябва да се осъществи извън локалната среда на пространството. Вместо това, заплитането на двете частици би било резултат от пряк пренос на информация през непозната дотогава нелокална среда.

Заплитането на електроните в частност ни казва, че когато цели системи от заплетени частици действат съгласувано, танцувайки един и същи танц, има всички шансове техните аналози да участват в същия танц на друго място, създавайки мигновен трансфер на информация. Това е концепция, която не е непозната на научната общност.

Квантовите компютри, които се разработват, ще използват разбирането за заплетените частици, за да обработват данни с немислими днес свръхскорости. Освен това, идеята за цели системи от заплетени частици, които танцуват един и същи танц, вече е потвърдена в експерименти, при които възбуждането на частици в един диамант предизвиква подобно възбуждане на частици във втори диамант.