Ще доведат ли промените в Близкия изток до край на безизходицата около избора на нов президент на Ливан

„Има масова обществена подкрепа за Жозеф Аун. Той е фаворит сред депутатите и очевидно на всички делегации, които пристигат в Бейрут, фаворит на международната общност. При съгласуване и на трите това може да доведе до президентство, което да успее да върне Ливан на пътя на стабилността и просперитета“, на свой ред заяви пред “Ал Арабия” Марк Дауд, независим ливански депутат.

Ливанските депутати се събират днес, за да изберат президент, но според експертите и анализаторите „белият дим“ на фона на политическите сътресения в Близкия изток далеч не е гарантиран.

В навечерието на предстоящите избори „Хизбула“, изглежда, проявява известни признаци на гъвкавост, въпреки че остава да се види как ще протече гласуването, съгласява се “Ню Йорк Таймс”. Изданието припомня, че в неделя високопоставеният служител на групировката Уафик Сафа сигнализира, че няма да наложи вето на кандидатурата на Аун, както мнозина се страхуваха. „Хизбула“ все още са могъщи, но ще трябва да направят определени отстъпки“, коментира пред вестника Пол Салем, вицепрезидент на Близкоизточния институт във Вашингтон. „Сега те се нуждаят от масивна и широкомащабна чуждестранна помощ и също така се нуждаят от легитимна държава, в която да съществуват – в която да се отбраняват. Първият градивен елемент е избирането на президент“, заяви експертът.

Избирането на нов президент не гарантира нова ера за Ливан, смята професорът по политология от Университета във Ватерло (Канада) Бесма Момани в своя статия за вестник “Глоуб енд Мейл”. Според него Ливан има рядката възможност да укрепи своите национални институции, но проблемът е, че в съседен Израел все повече се засилват призивите сред крайната десница за окупиране на Южен Ливан като част от „Велик Израел“. Тези гласове може да са малцинство от израелците, но парадоксално подхранват влиянието на „Хизбула“ в Ливан. „Така с предстоящата администрация на Тръмп в САЩ, която се очаква да се заиграва с десните израелски мечти за териториална експанзия, както и докато някои поддръжници на „Хизбула“ призовават за връщане в битката, облаците на политическия опортюнизъм в региона днес са по-тъмни от всякога“, отбелязва експертът.

Ливан е без президент след оттеглянето на Мишел Аун през октомври 2022 г. Оттогава парламентът не успя да избере негов наследник на 12 поредни заседания. През последните дни дипломатическите срещи и вътрешнополитическите консултации се засилиха, за да се насърчи общественият консенсус около някой от кандидат-президентите. Сред посетителите на страната през последната седмица фигурираха специалният американски пратеник за Близкия изток Еймъс Хохстийн, бившият френски външен министър Жан-Ив Льо Дриан, както и представители на Катар и на Саудитска Арабия. Ливанският служебен премиер Наджиб Микати заяви пред държавната новинарска агенция скоро след проведените срещи, че се чувства щастлив, защото „с божията воля ще имаме нов президент“.

Малката средиземноморска държава, дълбоко затънала в икономическа и политическа криза, е без държавен глава вече над две години най-вече поради дълбоките разделения между влиятелното шиитско движение „Хизбула“ и неговите противници. През есента Израел нанесе сериозен удар по въоръженото крило на групировката в продължилата два месеца война и ликвидира влиятелния ѝ лидер Хасан Насралла. Подкрепяната от Иран организация, обвинена, че е блокирала парламентарното мнозинство през последните 12 опита да се избере нов президент, също загуби ключов съюзник в съседна Сирия, след като водени от ислямистите сили свалиха преди месец президента Башар Асад. Групировката подкрепя бившия министър Сюлейман Франжие, който е и личен приятел на Башар Асад, отбелязва канал “Франс 24”. Според анализатора Дейвид Ууд от мозъчния тръст „Кризисна група“, цитиран от канала, „шансовете на Франжие обаче се сринаха заради значителното отслабване на „Хизбула“ и падането на Башар Асад“.

На свой ред иранският англоезичен вестник “Техеран Таймс” отбелязва, коментирайки посещенията на чуждестранни представители, че „явно не ливанците, а чужденците се опитват да изберат президент на Ливан“.

Отразявайки промените, „Хизбула“ и нейният съюзник – движението „Амал“, водено от председателя на парламента Набих Бери, са готови да се откажат от Франжие, като подкрепят по-малко крайна фигура, отбелязва Ройтерс.

Политическите анализатори Жорж Акури и Мохамед Хамие заявиха пред Анадолската агенция, че резултатът от гласуването остава несигурен. Според тях Аун може да бъде избран, ако депутатите шиити, друзи и центристи гласуват за него. „Съдбата на тази сесия зависи от позицията на шиитския блок, тъй като Свободното патриотично движение и ПП „Ливански сили“ никога няма да гласуват за Аун“, заяви Акури. „Повечето политически фракции тепърва ще вземат решение за президентските избори. Освен това има значителен международен натиск – главно от САЩ, Саудитска Арабия, Франция и Катар – да се избере президент“, заяви на свой ред Хамие. Той посочи, че политическите фракции се нуждаят от повече време, за да постигнат консенсус, като добави, че опозиционните партии в момента имат различни мнения кой кандидат да подкрепят. „Несигурността около настоящата сесия остава висока. Последните часове ще бъдат критични и не може да се изключи изненадващ резултат“, допълни той.

Председателят на ливанския парламент Набих Бери потвърди по-рано тази седмица, че днес ще се проведе парламентарна сесия за избор на нов президент. Държавната информационна агенция ННА съобщи, че заседанието започва в 11 часа сутринта местно време (съвпада с българското – бел.ред.).

Според Майкъл Янг от Програмата „Малкълм Кер“ за мир в Близкия изток на Центъра “Карнеги” на международната общност ѝ е напълно „омръзнало“ от ливанската политическа класа и нейната политика, водеща постоянно до задънена улица. „С поражението на шиитската групировка “Хизбула” и огромните промени в региона нова реалност се налага и над страната. Регионалните и международните участници възнамеряват да насочат Ливан към новата си визия за региона. Докато местните актьори могат за известно време да забавят този процес, то е малко вероятно те да успеят да го спрат“, смята експертът.

Сред водещите претенденти за президентския пост в Ливан са командващият въоръжените сили на страната генерал Жозеф Аун (няма роднинска връзка с Мишел Аун – бел.ред.), Самир Жажа от ПП „Ливански сили“ и лидерът на движението „Марада“ Сюлейман Франжие. Други потенциални кандидати включват служебният ръководител на контраразузнаването Елиас ал Байсари, депутатите Наймат Фрем и Ибрахим Канаан, и бившите министри Джихад Азур, Зиад Баруд и Жан-Луи Кардахи. Кандидатът се нуждае от две трети от гласовете (86) на депутатите, за да получи поста, пише БТА.

Съобщението за нова парламентарна сесия за избиране на президент идва един ден след влизането в сила на примирието, одобрено от Израел и ливанското правителство, което сложи край на повече от година бойни действия между въоръжената групировка „Хизбула“ и Израелските сили за отбрана, припомня арабското издание “Ал Монитор”. Ситуацията обаче остава нестабилна, като израелската армия на няколко пъти заяви, че примирието е било нарушавано. Съгласно постигнатото с посредничеството на САЩ споразумение за прекратяване на огъня въоръжените елементи на „Хизбула“ трябва в рамките на 60-дневен период да се изтеглят от южните райони на север от река Литани, на около 30 километра северно от границата с Израел. Израелските сили, които присъстват на юг, също ще се оттеглят, докато войските на ливанската армия и мироопазващите сили на ООН ще се разположат в района, за да гарантират изпълнението на споразумението, което носи възможности и рискове за кандидат-президента и главнокомандващ ливанската армия Жозеф Аун, коментира изданието.

Франс прес отбелязва, че няма индикации, че новото гласуване, тринадесето поред, ще доведе до избор на президент – според конституцията на страната задължително християнин маронит. Според ливанския анализатор Карим Битар, с когото АФП се свърза, относителен фаворит е командващият ливанската армия генерал Жозеф Аун. „Изглежда, че е подкрепян от САЩ и донякъде от Франция и Саудитска Арабия. Често регионалните и международните сили в последния момент посочват своето предпочитание и натискат депутатите, които просто ги слушат“, заяви експертът.

Френският външен министър Жан-Ноел Баро също изрази надежда за изход от политическата криза в Ливан, коментирайки темата в ефира на радио “Франс Ентер”, като отбеляза, че изборите са „предпоставка за продължаване на динамиката на мира“, както и за икономическото и социално възстановяване на Ливан.