Дано дойде поколение, което да е достоен наследник на Ботев

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Ботев. Днес се навършват 177 години от рождението на Христо Ботев. Един от най-великите поети в света. Не само в България. В света. И един от най-великите революционери. В СВЕТА!

Ботев: „Россия, тая мнима защитница на славянството…“

Ботев: „Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!“

Губернаторите, като мутрофана, от друга страна – не правят така. Те са господари, не дипломати; те ти навират в очите само поводи да си им „благодарен“, дават ти причини да коленичиш пред тях.

Народното внимание обаче някак си пак го прескочи. Днес се вадят кръстове, танцува се в студени води, раздумват се провалените преговори за кабинет. Други неща с правят. За друго се говори.

А по повод умрелите бежанци по границата… Днешните българи са ето такива „християни“:

Американското посолство отбеляза рождението на Ботев. Дипломатите така правят. Нищо особено.

Всичко си заслужава. От пенсиите до цените. Всичко си заслужава.

Дано някой ден дойдат следващи поколения българи, които да ги заслужат. Които да са достойни техни наследници. Ние… ние пуцаме; това са ни мъжеството и българщината.

Злободневно е. И мокро. Надъхано е. И малко подпийнало. За Ботев няма място. А и не се и сещат.

От благодарност народът ги измести с мокрене в реката и с кланяне на онези, които ги презираха и унищожаваха образа им систематично десетилетия наред. Окупаторите.

От руското посолство не отбелязаха и Ботевия ден, както не отбелязват и деня на почит към Левски, нито пък Съединението, нито Независимостта. Това са все личности и дати, които те мразят и са били против още тогава.

Себе си погубили.

Че и вчера, че и утре ще са.

________________________

Народът пие, пуца, избива си природата, кланя се на окупаторите, натирил Ботев в ъгъла – навръх деня на рождението му, натирил го във вътрешните страници на вестника, в последните минути на емисията, в крайчето на страницата на сайта; на първа страница, в първите минути на емисията, в големите снимки на сайта са киснещите м*дете у ряката; пияните, пуцащите, дето избиват птиците/природата на България. Те са ви героите днес.

А за Левски и Ботев съм сигурен, че – ДОРИ да можеха да видят в бъдещето и да видят тая черна неблагодарност днес – ПАК щяха тогава да направят саможертвата, която са направили. Те са били други хора. Други българи са били. Ние днес не ги заслужаваме. Няма и да ги заслужим.

Губернаторката тука наскоро ни се подиграваше, като казваше – че може и да е забранено, ама нейното консулство във Варна си работи – с помощ от местни предатели и говн*яди. Даже си позволи и да даде списък с „правилни“ партии, нищо, че е в разрез с дипломатическите правила. Тя плюе на вашите правила. И на вас.

Отбелязват само 3 март и преди два дни не пропуснали да напишат на страницата си, че е годишнина, откакто руските (добре подчертано) войски освободили София. Не дошли да си я вземат за себе си, не… „освободили“ я. Защо документите им от онова време говорят за „окупационен фонд“, не казват… Мълчат. Мълчат и за азбуката. С половин уста само казват, че била дошла от „македонските земи“ и се хилят мазно на една страна.

Това, което Ботев е направил; това, което Левски е направил – това е саможертва, сравнима с Христовата – дàли си живота сами, отишли в смъртта с вдигната глава, жертвали се, ЗНАЕЙКИ, че си дават живота; отишли на смърт с ясно съзнание, че го правят. За да спасят другите. Не себе си. Другите.