Халюцинациите на AI могат да доведат до научни открития

„Това дава на учените нови идеи, които те никога не биха измислили сами”, казва Ейми Макгавърн, ръководител на института NSF AI за прогнозиране на климата и времето, цитиран от Ню Йорк Таймс, пише technews.bg.

„Създадохме 10 милиона нови протеини, които не съществуват в природата”, казва ученият. В същото време неговата лаборатория вече е получила около 100 патента, включително технологии за лечение на рак и борба с вирусни инфекции.

Въпреки че понякога халюцинира, създавайки невярна информация, изкуственият интелект може да се превърне в незаменим инструмент в ръцете на учените. Нови лекарства, прогноза за времето и изобретения на устройства са само няколко примера за това как способността на AI да генерира нови, на пръв поглед погрешни идеи, може да промени света на науката.

Терминът „халюцинации” обаче е спорен. Много хора предпочитат да наричат ​​резултатите от AI предположения или обещаващи идеи, защото те често се основават на реални научни данни. Например, професор Анима Анандкумар от Caltech смята, че използването на термина „халюцинации” може да бъде подвеждащо и затова учените се опитват да го избегнат.

AI моделите често са критикувани за склонността им да генерират невярна информация, представяйки я за факти – така наречените „халюцинации”. Тези правдоподобни фалшификати не само объркват потребителите, но също водят до съдебни дела и грешки в медицинските досиета.

Въпреки напредъка, „халюцинациите” на изкуствения интелект остават спорна тема. Докато някои учени ги виждат като полезен инструмент, други са предпазливи, поради техните негативни последици, като например грешки в медицинските данни. Научната общност обаче признава, че потенциалът на AI да ускорява научните открития е огромен.

Въпреки че науката традиционно се свързва с логиката и анализа, някои открития са резултат от интуиция и смели предположения. Философът и научен методолог Пол Фейерабенд описва това като „всичко е разрешено”. Грешките в AI моделите оживяват творческия процес, ускорявайки откриването и тестването на нови идеи.

Някои експерти са загрижени, че темпото на научните открития се е забавило през последните десетилетия. Поддръжниците на AI обаче твърдят, че неговите способности могат да издигнат науката на друго ниво. По-специално, Бейкър и колегите му предвиждат бъдеще, в което протеиновите катализатори използват слънчевата енергия, модернизират фабриките и помагат за създаване на устойчив свят.

През октомври 2023 г. Нобеловата награда за химия беше присъдена на Дейвид Бейкър за изследванията му в областта на протеините. Неговият подход, който използва AI за създаване на изцяло нови протеини, преди беше смятан за почти невъзможен. Бейкър споделя, че генерирането на AI се е превърнало в основа за разработване на „протеини от нулата”.

Това, което някога отнемаше години, сега може да бъде направено за дни, часове или дори минути. Професорът от Масачузетския технологичен институт (MIT) Джеймс Дж. Колинс наскоро похвали халюцинациите на AI, като призна, че те са ускорили изследванията му върху нови антибиотици, тъй като AI моделите създават изцяло нови молекули.