ИПИ: Бюджетът на съдебната власт бележи нови рекорди по абсурдност и отдалеченост от реалността

В документа обаче

Има все пак позитивно развитие: за първи път ВСС представя бюджета си в програмен формат. Какво прави впечатление:

Какво виждаме в предложението за бюджет за 2025 г. на ВСС?

Няма и посочен механизъм за корекции и актуализиране съобразно достигането на целевите стойности – с други думи, ако след една година има неизпълнение по някой от компонентите в програмите, това ще доведе ли до промяна и в бъдещия бюджет.

Общият размер на разходите достига до 1,7 млрд. лева. От тях 1,4 млрд. лева са насочени за персонал, 146 млн. лв. за издръжка и 95 млн. лв. за капиталови разходи.

Разходите за персонал, които и без друго имат основен дял в бюджета на съдебната власт, се планира да надхвърлят 1,4 млрд. лв. през 2025 година и допълнително да нараснат с още 450 млн. лв. до 1,9 млрд. лв. през 2028 година.

Това не позволява заложените целеви стойности за следващите години да бъдат поставени в сравнение и потенциално оценени.

на целия проектозакон за държавния бюджет за 2025 година, които много подробно вече коментирахме.

Независимостта на съдебната власт е основополагащ принцип на върховенство на правото. Това обаче не изключва необходимостта от отчетност, напротив – за да се гарантира реална независимост, са нужни ясен коректив, обратна връзка от гражданите и останалите институции. Съдебната власт също така не съществува във вакуум без оглед на икономическите условия.

С 36,2% ръст на разходите само за една година бюджетът на съдебната власт бележи нови рекорди по абсурдност и отдалеченост от реалността. В номинално измерение това е увеличение от над 442 милиона лв. само за 2025 година, разпределено основно в ръст на възнагражденията и допълнителните плащания за персонала, които остават обвързани с резултатите от работата на съдебната власт само на теория.

Бюджетните програми са по-скоро организационно ориентирани – т.е. около отделните институциите в системата – но това е недостатък на подхода на програмно бюджетиране изобщо в голяма част от ведомствата у нас и не е типично само за съдебната власт.

В заключение ще отбележим, че има нужда от преосмисляне на понятието за автономия на съдебната власт по отношение специално на бюджетния процес и фискалното управление. Съдебната власт не съществува сама за себе си, а за да гарантира на българското общество върховенството на правото.

Все пак наличието на програмен бюджет е първата стъпка в правилната посока на по-ефективно, публично и ориентирано към резултатите бюджетиране. По-подробен анализ на програмния бюджет на съдебната власт очаквайте скоро, a важни показатели за дейността и финансирането й вижте на „Съдебната власт в числа: интерактивно табло на ИПИ„

За всяка от обособените бюджетни програми са формулирани относително детайлни целеви показатели. Голяма част от показателите обаче са по-скоро опит за количествено измерване на свършена работа. Това безспорно е полезно, тъй като дава много данни за дейността на системата и улеснява външен поглед и анализ.

Предложението на министерския съвет за бюджет на съдебната власт е с 277 млн. лв. по-малко, но в мотивите си министерството на финансите също твърди, че е спазило всички законови изисквания за ръст на възнагражденията на заетите в системата на съдебната власт. На този етап не е ясно на какво се дължи разминаването между двете предложения, но вероятно е свързано с допълнителните плащания с характер на възнаграждения, които от много време са типични за системата. Само разходите за облекло например се планира да са в размер на 85 млн. лв. за 2025 г.

Същевременно, липсват ключови елементи, които са в същината на програмното бюджетиране, разбирано като инструмент за формулиране, изпълнение и отчитане на политика. От една страна, предложените показатели не са логически обвързани с декларираните цели на всяка програма – с други думи, не е дефинирана причинно-следствената връзка, която да обясни как стойността на всеки от показателите допринася и измерва достигане на една или повече от заложените цели. От друга страна, полагането на цели не може да е извън контекст – те трябва да са път към решаване на идентифицирани проблеми, което пък изисква задълбочени анализи, например на натовареността и актуализиране на съдебната карта.

през 2025 година и 13,4 хиляди лева на месец през 2028 година. С подобни заплати и такъв ръст в момента могат да се похвалят само избрани сектори с много висока добавена стойност (най-вече високотехнологични и иновативни) и лица на високи (често управленски) позиции. Според ВСС тези възнаграждения са постигнати, като са спазени всички законови изисквания за ръст на възнагражденията и допълнителните плащания за системата и нищо повече.