Реалистична ли е идеята на Тръмп за цел от 5% от БВП за разходи за отбрана за страните от НАТО?

„Трябва да обсъдим - но това може би е задача за НАТО, можем да поискаме от [алианса] да обсъди - [дали] целта от 2% е достатъчна“, каза Кубилюс. „От моя гледна точка тя не е достатъчна“, обяви тогава той.

Идеята за съвместно теглене на заеми за финансиране на разходите за отбрана обаче засега среща яростна съпротива от страна на няколко страни членки, включително Нидерландия и Германия, посочва "Евронюз".

Изданието цитира източници, според които най-близките външнополитически сътрудници на избрания през ноември нов президент на САЩ са споделили тези негови намерения в разговори с високопоставени европейски служители този месец.

Междувременно Кубилюс призова страните членки "да предплатят“ част от средствата за съвместно купуване на оръжия и за погасяване на дълга, поет чрез издаване на така наречените „отбранителни облигации“.

„Ако само харчите повече, а не харчите по-добре, ще трябва да стигнете поне до 4%“, предупреди Рюте миналата седмица. „Можете да намалите тези 4%, като направите две неща - първо, като се уверите, че въвеждате най-иновативните технологии като част от вашата отбранителна индустриална база и следователно във вашите отбранителни организации; и второ - като купувате съвместно“, добави той.

Миналата седмица американският в. „Файненшъл Таймс“ публикува материал, в който пише, като се позовава на свои източници, че екипът на Доналд Тръмп е информирал европейски официални представители, че бъдещият президент на САЩ ще поиска от страните членки на НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП.

В миналото европейските страни са разчитали в голяма степен на военната подкрепа на САЩ, включително на американския ядрен чадър, посочва „И Ю Тудей“ (EU Today). Искането на Тръмп за увеличаване на разходите за отбрана съответства на по-широкообхватната му цел за намаляване на финансовото бреме за САЩ, като същевременно се гарантира готовността на НАТО да се справи с колективните заплахи.

Генералният секретар на алианса Марк Рюте отчасти застана на страната на Тръмп по този въпрос, коментира "Политико", предаде БТА. „Ще трябва да харчим повече... Това ще бъде много повече от 2%. За мен този въпрос е ясен“, заяви Рюте по време на срещата на върха на Европейската политическа общност в Будапеща миналия месец. „Време е да преминем към военновременно мислене“, заяви по-късно Рюте, след като се появи информация, че до 2030 година НАТО възнамерява да определи нова цел за разходите от 3% от БВП.

Европейските лидери обаче са изправени пред вътрешни предизвикателства при изпълнението на тези искания. Увеличаването на бюджетите за отбрана може да доведе до натоварване на публичните финанси и потенциално да се отрази на жизнения стандарт в редица страни. Балансирането на тези приоритети с ангажиментите им към НАТО и Украйна ще изисква внимателни преговори и координация между страните членки и новата американска администрация, заключава европейската медия.

Миналия четвъртък премиерът на Нидерландия Дик Схоф отново се противопостави на съвместното теглене на заеми, като заяви, че въпреки че „трябва да впрегнем всички сили, за да накараме отбранителната индустрия да произвежда повече“, парите трябва да дойдат от „частен капитал и за предпочитане без заеми и без еврооблигации“.

Освен военните бюджети, стратегията на Тръмп изглежда включва икономически стимули и натиск, коментира медията. Европейските страни, които не желаят да изпълнят по-високите цели за разходи за отбрана, може да се сблъскат с очаквания да разширят икономическите си връзки със САЩ. Това може да включва купуване на американски енергийни ресурси - ход, който Тръмп подкрепя като част от политиката си за „енергийно господство“.

По време на изслушването си в Европейския парламент по-рано този месец бъдещият комисар на ЕС по въпросите на отбраната и космическото пространство Андрюс Кубилюс също заяви пред депутатите, че е време НАТО сериозно да повиши разходите си за отбрана.

По време на предизборната кампания Тръмп многократно отправи обвинения срещу американските съюзници, че се възползват от разходите на САЩ за отбрана, отбелязва британският в. „Телеграф“. Мнозина негови политически сподвижници смятат войната в Украйна за европейски проблем и призовават САЩ да се съсредоточат върху заплахата от страна на Китай в Тихия океан, пише изданието.

По време на предизборната си кампания Тръмп се зарече да спре помощта за Украйна, да принуди Киев да започне незабавни мирни преговори и да остави съюзниците от НАТО без защита, ако не изразходват достатъчно средства за отбрана, което предизвика опасения в европейските столици.

Според един от източниците на "Файненшъл Таймс" Тръмп би се задоволил и с повишаване на разходите до 3,5% и възнамерява изрично да обвърже по-високите разходи за отбрана с предлагането на по-благоприятни условия за търговия със САЩ. „Ясно е, че говорим за 3% или повече на срещата на върха [на НАТО през юни в] Хага“, казва и високопоставен европейски служител, запознат с намеренията на Тръмп.

Стремежът на Тръмп за по-високи европейски разходи за отбрана и намаляване на зависимостта от руската енергия съответства на по-широкобхватните усилия на Запада да отслаби икономическата и геополитическата позиция на Русия. Стратегията допълва военната помощ за Украйна, целяща не само да укрепи нейната отбрана, но и да подкопае способността на Русия да продължава с военните си действия.

Съюзниците от НАТО вече обсъдиха възможността за увеличаване на целта за военни разходи до 3% от БВП на срещата на върха на лидерите през юни тази година, но много страни са обезпокоени от трудните фискални решения, които биха били необходими за това, коментира „Файненшъл Таймс“. По данни на Службата за управление и бюджет на Белия дом през 2024 година САЩ ще изразходват за отбрана около 3,1% от БВП. През последната година от първия мандат на Тръмп разходите на Пентагона достигнаха 3,4% от БВП.

Тази политика може да бъде от полза за Украйна, тъй като ще намали зависимостта на Европа от руския внос на енергия, коментира „И Ю Тудей“. Страни като Унгария и Словакия, които продължават да внасят значителни количества руския нефт и газ, може да бъдат изправени пред нарастващ натиск за преминаване към алтернативни доставчици. Словакия например ще загуби достъп до руския газ по тръбопроводите на „Газпром“ от 2025 г., което ще повдигне въпроси за нейната енергийна сигурност. Администрацията на Тръмп може да позиционира американския втечнен природен газ като жизнеспособна алтернатива, подкрепяйки както американските икономически интереси, така и стратегическите цели на Украйна.