Етнолог: На Бъдни вечер не се събираме да ядем и пием

Около коледните и новогодишните празници спазваме множество традиции и обичаи.

По думите на госта няма нещо задължително, а става дума за усещане.

Тя добави, че символиката трябва да благославя и да гони злото. На трапезата слагаме храни, които набъбват.

Според нея, ако го няма това усещане, се губи вечерта и не е същото. Както и вълшебното чувство в децата, че се случват чудеса.

"Зад всяко нещо стои сериозен символ. Ако не знаем символа, нещото олеква. Бъдникът е основен символ в празника. Символ е на слънцето; на младия Бог, който ще се роди; на земния аналог на слънцето - огъня. Свързан е с плодородие, слънчева топлина, ново раждане", каза етнологът Лилия Старева в неделното издание на "България сутрин".

"Вяра, че не сме сами на тази земя. Вярата е много оптимистична. Има горен свят - коренът на дървото; ние сме на земята - централното място; клоните на дървото са 4-те посоки и затварят нашия свят; корените - подземният свят, от който се страхуваме, но от който идва всичко, там е плодородието", обясни етнологът пред Bulgaria ON AIR.

"Цял ритуал е да станеш рано и да посрещнеш слънцето. Този, който отсича дървото, е стопанин на дома. От него се очаква най-голямата закрила. Трябва да са облечени добре в празничната премяна. Така трябва да е в целия дом. Майката не може да меси хляба в домашното си облекло. Ако е просто месене, без влагане на чувство в храната... Чувството е благослов и защита. Този празник е празник на празниците", каза още Старева.

"Много хора не постят и на Бъдни вечер масата им се струва по-неуютна. Това е духовно усещане. Ако не го правиш в други дни, трудно е да кажеш "трябва". Това е раждане, всяко раждане е чудо. Ражда се нашият Спасител. Ако не се посрещне като чудо, някак не е истинско посрещане. Трябването идва отвътре", посочи Старева.

"В Бъдната вечер показваме какво искаме - да нарасне храната, късметът... Питата е символ на целия ритуал, кръгла е като слънцето - затвореност и уют на земята. Направена е от хиляди малки зрънца - това е нашата заедност. Свикнали сме да бъде заедно на Коледа. Събира ни трапезата, около която сме седнали тихо. Не слагаме блажни храни, трябва да е постно. Това е трапеза, над която семейството не се е събрало да яде и пие, а посреща едно раждане", подчерта етнологът.