Живков, социолог: Антикорупционните мерки може да разделят преговарящите за кабинет

"Аз съм скептичен, че ГЕРБ биха били достатъчно активни".

Геополитическата линия е другото нещо, което би могло да повлияе на преговорния процес, посочи Живков.

Отстъплението от искането – господин Борисов да бъде премиер беше очаквано, каза той.

"Това е един от ходовете, с които да могат да бъдат оправдани действията на ГЕРБ-СДС - че са били направени отстъпки от тях, но не и от другата страна.

Виждаме, че при ПП-ДБ едната от формациите води преговорите, но ако се стигне до споразумение, то вероятно ще бъде изпълнявано от цялата коалиция".

Добромир Живков коментира какво би станало ако до Нова година отпадне т.нар. "домова книга" при избора на служебни премиери.

"Вероятно в някаква степен може да очакваме позитивно развитие по отношение на превенцията на купен, корпоративен и контролиран вот при следващи предсрочни парламентарни избори. Поне частично оздравяване на нашия изборен процес.

Може да търсим и опасения по отношение на пътя към приемане на еврото".

Той коментира и какво следва след искането за сваляне на имунитети, арестите и призовките.

Решаващо ще бъде до каква степен тези политически сили, които в момента преговарят за управление, ще могат да постигнат единомислие по възможната програма за антикорупционни мерки. Това обясни пред БНР Добромир Живков, управител на социологическа агенция "Маркет линкс".

По отношение на геополитическата ориентация няма съмнение, че това ще бъде служебен кабинет, назначен от президента Радев, който ще се опита да охлади подкрепата, която декларираме към Украйна. Ще се опита да постави България по-близо до орбитата, по която се движи Унгария.

"Важно е да кажем какво представлява тази активизация на репресивните органи на държавата. Натрапва се изводът, че става въпрос за политическа употреба на прокуратурата и на МВР в ситуация, в която изглежда, че няма достатъчно ясно структурирано политическо лидерство. Текат флуидни търсения на възможни формули за управление.

Може би някои политически центрове се чувстват изолирани и държат да покажат, че тяхното влияние е толкова голямо, че могат да използват тези институции за постигане на политическите си цели. Това е ново яхване на прокуратура, на МВР, но резултатът е един и същ – не може да стигнем до държава, в която политическият процес да протича по такъв начин, че да може да кажем, че партиите открито и последователно преследват своите цели. Всичко се случва някъде, не на масата на преговорите, а през влияния, които са нерегламентирани.

Видяхме реакция на обществото с повишаване на избирателната активност, когато се фокусира обществен интерес върху качеството на изборния процес. Възможно е и сега да има някаква мобилизация, но тя едва ли ще се превърне в граждански протести по улиците.

На хоризонта не виждаме окончателно перспективата за следващи предсрочни парламентарни избори. Но общият фон е на задълбочаващо се неудовлетворение от начина на работа на българската държава и това, което виждаме като използване на българските институции".