ЕЦБ: Около 10% от европейците притежават криптовалути

Европейците са все по-привлечени от криптовалутите и броят на притежателите им е нараснал през изминаващата година, а основният мотив е инвестиция. Това се посочва в проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикувано днес и цитирано от Франс прес.

Във Франция 25 на сто от притежателите на криптовалута твърдят, че я използват само като платежно средство, което е един от най-високите дялове в Европа.

За сметка на това в Германия притежателите на криптовалути обаче са само 6 на сто. В тази страна плащанията в брой, макар и отчитащи спад, надвишават тези в останалите европейски страни.

Използването на тези високорискови активи остава ориентирано в по-голяма степен към инвестиции, отколкото към плащания, според проучването на ЕЦБ.

Интересът към криптовалутите нараства въпреки нестабилността им и лошата репутация, с която се ползват, дължаща се най-вече на използването им за криминални цели. ЕЦБ също е много критична към тези високорискови активи.

Като стойност картите остават основен инструмент за плащане (45 на сто), следвани от кешовите плащания (39 на сто) и мобилните приложения (7 на сто).

Криптовалутите, чиито цени в момента достигат рекордни нива, теглени нагоре от биткойна, могат да бъдат възприемани като резерви с потенциална стойност, подобна на златото.

Младите европейци, най-вече във възрастовата група от 25 до 39 години, са най-склонни да притежават криптовалути, следвани от 18-24-годишните.

Над 80 на сто от притежателите на криптовалути в Нидерландия и Германия заявяват, че ги използват само за финансови инвестиции.

Платформи, управлявани от технологични гиганти като "Байненс" (Binance) и "Койнбейс" (Coinbase), както и традиционни борси, привлечени от потенциала на пазара, "съблазняват" инвеститорите благодарение на мобилни приложения, които улесняват покупката, продажбата и управлението на криптовалутите.

Сред 20-те страни в еврозоната, 13 обявяват, че делът на притежаващите криптовалути надвишава 10 на сто, като той е най-голям в Словения (15 на сто) и Гърция (14 на сто).

Това проучване, което се провежда на две години, показва, че кешовите плащания запазват водеща позиция (52 на сто), макар че спадат със седем пункта спрямо 2022 г.

Увеличението на цифровите плащания се дължи на ръста при онлайн плащанията (21 на сто като брой и 36 на сто като стойност при всекидневните операции), следвайки ускорилата се по време на пандемията тенденция, отбелязва БТА.