В мъждукащата светлина от затъмнените лампи…

„Една от най-опасните техники за манипулация

1. Лъжат ви най-безочливо

2. Отричат да са направили нещо, дори да имате доказателства

3. Използват всичко, което обичате, като оръжие

4. Изтощават ви с времето

6. „Потупват по рамото“, за да ви объркат

7. Знаят, че объркването отслабва хората

8. Проектират

Когато си имате работа с човек или институция, която използва тази техника, гледайте какво прави, а не какво говори. Думите не означават нищо. Те са просто приказки. Въпросът е какво правят.

Провежда се бавно, така че жертвата да не осъзнава, че върху нея се въздейства. Хората, използващи подобна техника, правят следните неща:

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

припомням чрез бизнесмена и създател на дигитално съдържание, който е основател и собственик на „Бизнес лейди”, платформата за изява на дамите от корпоративния свят, Даниел Димитров:

„Светлина от газова лампа“ е заглавието на филм от 1944 г. с Ингрид Бергман по едноименната театрална пиеса на Патрик Хамилтън от 1938 г. В нея съпругът на главната героиня променя различни детайли в дома им, за да я накара да се съмнява във възприятията си и да мисли, че полудява – например, затъмнява газовите лампи. От този сюжет психологията заимства термина gaslighting - „газово осветление“ или „затъмняване“. Изключително опасна манипулативна техника, при която манипулаторът се стреми по всякакъв начин да принуди жертвата да се усъмни в трезвата си преценка.

Ако те правят сцени, прекаляват с алкохол или наркотици, изневеряват и т.н., непрекъснато ще обвиняват вас в подобно поведение. Това се прави толкова често, че вие започвате да се защитавате и така сте отклонили вниманието си от проблемното поведение на манипулатора.”

Знаете, че е откровена лъжа. И въпреки всичко те ви я заявяват открито в лицето. Защо са толкова безочливи? Защото създават прецедент. След като ви кажат една гигантска лъжа, вие няма да сте сигурни дали всичко останало, което ви казват, е истина. Целта е да ви държат несигурни и нестабилни.

Знаете, че този човек каза това... знаете, че сте го чули. Но такива хора отричат упорито. Толкова упорито, че да ви накарат да се усъмните във вашата действителност – може би в крайна сметка никога не са го казвали? И колкото повече го правят, толкова повече започвате да поставяте под въпрос своята реалност и да приемате тяхната.

Знаят колко обичате децата си, колко много държите на своята идентичност. Това е едно от първите неща, които атакуват. Ще ви накарат да се почувствате виновни към или заради децата си. Ще ви кажат, че щяхте да бъдете достоен човек, само ако не бяхте... запълнете многоточието с каквото искате. Те атакуват най-дълбоките ви основания.

Манипулаторите знаят, че всички хора имат някакво чувство за стабилност и адекватност. Целта им е да изкоренят това чувство и да ви накарат непрестанно да се съмнявате във всяка своя преценка. Естествена е тенденцията на хората да търсят човек, група или институция, които да им върнат чувството за стабилност. И това се оказва самият манипулатор.

Същият човек или група хора, които обикновено ви режат и ви казват, че нямате стойност, сега ви хвалят за нещо, което сте направили. Това допълва безпокойството. „Може би не са толкова лоши“. Не, толкова са лоши. Това е добре изчислен опит да ви задържат в уязвима позиция и да ви карат отново да се усъмните в собствената си действителност. Обърнете внимание върху това, за което ви хвалят – вероятно е нещо в техен интерес.

Това е едно от най-коварните неща в „затъмнението“ – то се провежда бавно и постепенно. Една лъжа тук, една лъжа там, по някой подигравателен коментар от време на време... и нещата се развихрят. Дори най-умните и самостоятелно мислещи хора могат да бъдат засмукани в този водовъртеж – толкова ефективна е тази техника. В нея човек е като жабата, която изгаря на бавен огън. Не разбира какво ѝ се случва, докато не е твърде късно.

Повод за днешния коментар ми дадоха призивите, които напоследък зачестиха, Дядо Коледа да донесе на българските тв зрители нови водещи, коментатори и анализатори. И да си признаем честно, прави са хората, които вече се молят за повече разнообразие в медиите, обръгнали от втръсналите им познати лица.

Добро впечатление у зрителите оставят форматите, които умело балансират и канят както по-възрастни, така и по-млади коментатори и анализатори. От многото мнения по темата, които изчетох в социалните мрежи, става пределно ясно едно – дали са млади или стари анализаторите в медиите, няма чак такова значение за потребителите. Защото публика има и за едните, и за другите, а и не бива да се забравя важният факт, че

Подкрепям и заставам зад тезата, че най-важното качество на „говорещите глави” би следвало да е тяхната умност, информираност, компетентност, знания и ерудиция. Също така съм солидарна, че лансирането на едни и същи лица до откат, издава пълна професионална немощ от страна на собствениците и организаторите на медийния процес. Това е съвсем простичко правило в журналистиката и ако се спазва, то зрителите, слушателите, читателите, няма да се налага да се молят в социалните мрежи на Дядо Коледа да ги спаси от зорлем натрапваните им образи.

Публична тайна е, че и медиите са в криза в съвременния свят – като почти всички останали сфери от общия ни живот. И смятам, че една от най-важните причини за голямото недоверие към нас, заетите в тази сфера, дойде от грозните похвати за манипулация и пропаганда, за лъготене и шикалкавене.

Така на мъждукаща и едва процеждаща се светлина от „газовата лампа” хората ден из ден се отдалечават от истината, която не намират в повечето медии, за съжаление. И никой няма право да ги съди или да им се сърди. Пък дано Дядо Коледа чуе молбите им!