Супер изригвания на Слънцето ще има все по-често

"Доколко обаче това ни говори за активността на слънчевите изригвания, е по-трудно да се определи", казва Оуенс, като пояснява:

"Като изследване на звездни изригвания това изглежда наистина впечатляващо", казва Матю Оуенс от Университета в Рединг, Великобритания, и добавя: "Явно колегите имат нови методи за откриване на изригвания с повишена чувствителност".

"Отчасти това е така, защото е трудно да се измери точно скоростта на въртене на другите звезди, които колегите са наблюдавали".

"Свръхизригванията при подобните на Слънцето звезди са много по-чести, отколкото смятахме досега, приблизително веднъж на един или два века“, казва Усоскин.

"Скоростта на въртене е важна, защото е свързана с начина, по който звездата генерира магнитно поле, а магнитното поле е свързано със силата на избухването", обобщава Матю Оуенс, информира БТА.

Слънцето може да произвежда изключително мощни изблици на радиация по-често, отколкото предполагахме, съобщава "Ню сайънтист".

Супер изригвания на Слънцето могат да ни удрят по-често, отколкото се предполагаше.

В днешно време Иля Усоскин от Университета в Оулу, Финландия, и негови колеги са изследвали 56 450 звезди и са установили, че слънцеподобните звезди изглежда произвеждат супер изригвания много по-често от предполагаемото.

Честотата на тези следи на Земята, както и на свръхизбухванията, които астрономите са регистрирали на други звезди, предполагат, че тези гигантски изригвания обикновено се случват с интервал от много стотици до хиляди години.

"Ако вярваме, че тази проекция за Слънцето е правилна, тогава очакваме суперизригване на Слънцето приблизително на всеки 100 до 200 години, а екстремните слънчеви бури - по досегашните ни данни, се случват приблизително веднъж на 1500 или 2000 години. Налице е несъответствие".

Все още не знаем дали такива супер изригвания предизвикват и събития с потоци от големи частици, за каквито имаме данни на Земята, казва Усоскин и допълва: Сегашните ни теории за Слънцето не могат да обяснят такива големи изригвания, а това повдига въпроса какво всъщност сме наблюдавали“.

Въпреки че преките измервания на слънчевата активност започват едва към средата на 20-и век, има и по-ранни данни за слънчеви бури. Знаем, че през 1859 г. нашата звезда е предизвикала изключително мощно слънчево изригване - изблик на светлинна радиация. Тези изригвания често се свързват с последващо изхвърляне на коронална маса (ИКМ) - мехур от намагнетизирани плазмени частици, който се изстрелва в пространството.

На Земята има и доказателства за много по-мощни бури доста преди Събитието Карингтън. Оценките на радиоактивните форми на въглерода в дървесните пръстени и ледените ядра показват, че Земята понякога е била обсипвана с частици с много висока енергия за периоди от няколко дни. Не е ясно обаче дали те са били резултат от еднократни, мощни слънчеви изригвания или от няколко по-малки. Не е сигурно също така дали Слънцето може да произведе толкова големи изригвания и бури от частици в рамките на едно изригване.

Това изригване преди 165 години наистина е последвано от ИКМ, което удря Земята и предизвиква силна геомагнитна буря, регистрирана от астрономите по онова време и известна днес като "Събитието Карингтън". Ако подобно изригване се случи днес, то би могло да извади от строя комуникационните системи и електрическите мрежи.

Усоскин и колегите му са измерили яркостта на звездите с помощта на космическия телескопа „Кеплер“ и са открили общо 2889 супер изригвания на 2527 от звездите. Енергиите на тези изригвания са били между 100 и 10 000 пъти по-големи от най-големите, измерени от Слънцето – като при Събитието Карингтън.