Асоциативно, имлицитно, изрично: колко начина на учене съществуват?

Някои хора мислят, че има само един начин да се учи.

Съществуват различни видове обучение с много различни характеристики, пише bg.sainte-anastasie.org.

Психология и учене

Ученето се отнася до придобиването на знания, умения, ценности и нагласи. Ако този процес не съществуваше, човешките същества нямаше да могат да се приспособят към промените, които в ежедневието ни - никога не спират.

С течение на годините изследванията на много от тези изследователи ни позволиха да дешифрираме как работи нашата памет и как наблюдението или опитът влияят, когато става въпрос за изграждане на знания и промяна на начина ни на действие.

1. Имплицитно учене

2. Изрично учене

3. Асоциативно учене

4. Неасоциативно учене (привикване и чувствителност)

Неасоциативното учене е вид учене, което се основава на промяна в нашия отговор на стимул, който се представя непрекъснато и многократно.

Например. Когато някой живее близо до дискотека, първоначално може да се разстроите от шума. С течение на времето, след продължително излагане на този стимул, няма да забележите шумовото замърсяване, тъй като ще сте свикнали с шума.

5. Значително учене

Този тип обучение се характеризира с факта, че индивидът събира информацията, я избира, организира и установява отношения със знанията, които преди това са имали. С други думи, когато човек свързва новата информация с тази, която вече има.

6. Кооперативно учене

7. Съвместно учене

8. Емоционално учене

9. Наблюдателно учене

10. Опитното учене

11. Учене чрез откриване

12. Учене на паметта

Умното обучение означава да се научат и да се фиксират в паметта различни концепции, без да се разбере какво означават те, така че не изпълнява значим процес. Това е вид учене, което се извършва като механично и повтарящо се действие.

13. Рецептивно обучение

Имплицитното учене се отнася до тип учене, което обикновено е непреднамерено учене и където ученикът не е наясно с това, което е научил. Резултатът от това обучение е автоматичното изпълнение на моторно поведение. Истината е, че много от нещата, които научаваме, се случват, без да ги осъзнаваме, като например говорене или ходене. Имплицитното учене е първото, което съществува и е от ключово значение за нашето оцеляване. Ние винаги се учим, без да осъзнаваме.

Изричното учене се характеризира с намерението на учащия да учи и е наясно с това, което научава. Например, този вид обучение ни позволява да придобием информация за хора, места и обекти. Ето защо този начин на обучение изисква постоянно и селективно внимание на най-развитата област на нашия мозък, т.е. изисква активиране на префронталните дялове.

Това е процес, при който индивидът научава връзката между двата стимула или стимула и поведението. Един от големите теоретици на този тип учене е Иван Павлов, който посвещава част от живота си на изучаването на класическата обусловеност, вид асоциативно учене.

Кооперативното учене е вид учене, което позволява на всеки ученик да учи, но не само, но със своите съученици. Затова обикновено се провежда в класните стаи на много образователни центрове, а групите студенти обикновено не надвишават пет члена. Учителят е този, който формира групите и ги води, ръководи изпълнението и разпределя ролите и функциите.

Съвместното учене е подобно на съвместното обучение. Сега, първият се различава от втория в степента на свобода, с която групите се конституират и оперират. В този тип учене учители или педагози предлагат тема или проблем и учениците решават как да подходят.

Емоционалното учене означава да се научим да познаваме и управляваме емоциите по-ефективно. Това учене носи много ползи психически и психологически, защото то влияе положително на нашето благосъстояние, подобрява междуличностните отношения и насърчава личностното развитие.

Този тип учене е известен също като заместващо учене чрез имитация или моделиране и се основава на социална ситуация, в която участват най-малко две лица: моделът (човекът, от когото е научен) и субектът, който извършва наблюдението на споменатото поведение, и го научава.

Опитното учене е ученето, което се случва в резултат на опита, както показва собственото му име. Това е много мощен начин за учене. Всъщност, когато говорим за грешки в обучението, ние говорим за обучението, създадено от самия опит. Опитът обаче може да има различни последици за всеки човек, защото не всеки ще възприема фактите по един и същи начин. Това, което ни води от простото преживяване към ученето, е саморефлексията.

Това обучение се отнася до активното учене, в който човекът вместо да изучава пасивно съдържанието, открива, свързва и пренарежда понятията, за да ги адаптира към своята познавателна схема. Един от най-големите теоретици на този тип учене е Джером Брунер.

С този тип обучение, наречено рецептивно обучение, човек получава съдържанието, което трябва да се интернализира. Това е вид наложено, пасивно учене. В класната стая се случва, когато ученикът, главно поради обяснението на учителя, печатния материал или аудиовизуалната информация, трябва само да разбере съдържанието, за да го възпроизведе.