Министър Петър Димитров: Все още има достатъчно природен ресурс за задоволяване на нуждите от питейна вода и напояване

Министърът отбеляза, че не може да говорим за безводие, без да е ясен балансът - сравнението на наличните водни количества с нуждите за задоволяване на потребностите на населението и земеделските производители.

Той посочи, че някъде тези загуби са близки до 90 процента и над 90 процента при реализирането на водата в градската част или при напоителните полета.

Все още има достатъчно природен ресурс, който може да се ползва за задоволяване на потребностите от питейна вода и за напояване, но ефективността на ползването на тези водни количества е изключително ниска. Това каза служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров по време на изслушването в парламента относно проблемите с безводието в страната и мерките, предприети от правителството за преодоляване на водната криза в краткосрочен и дългосрочен план.

В миналото сме имали широкоизградени хидромелиоративна, енергийна и водопреносна мрежа, които са работили съвместно, отбеляза Димитров. Той посочи, че през 1986 г. поливното земеделие е в размер на 17 млн. декара с изградена инфраструктура и съоръжения към нея. В днешно време поливното земеделие е стигнало до 370 000 декара, миналата година беше 300 000 декара, което представлява около 1,5 процента от това, което сме имали в миналото.

Димитров цитира данни от доклада на Световната метеорологична организация за състоянието на глобалните водни ресурси за 2023 г., според който миналата година е най-сухата от 30 години насам за всички световни реки. Той добави, че това се потвърждава и от докладите и измерванията на Националния институт по метеорология и хидрология, отчитащи трайно засушаване и значително намаление на оттока на реките. 2024 г. е поредната от четири сушави поредни години, сравнена с 2023 г., средният отток на реките у нас е намалял значително, изцяло липсва пролетното пълноводие, което се наблюдава през юни и сравнено с юни миналата година оттокът е намалял със 72 процента, посочи министърът. Той добави, че най-ясно изразен този отток е в Дунавската равнина, където са съществените проблеми, като там се наблюдава намаление на средномесечния отток в размер на 82 процента.

Министър Димитров отбеляза проблема с разхищението на вода. В тази връзка той посочи инициираните от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) многократни срещи със заинтересованите страни, с кметове на общини, с областни управители, и отправените препоръки към местната власт за справяне с проблема с разхищението на вода. Той припомни, че една от мерките, които са препоръчали, е преориентиране на програмата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), насочена към финансиране на общинските проекти от централния бюджет, в размер от 7,1 млрд. лева.

Министърът коментира също въпросът за пречиствателните станции и отново даде пример с Плевен и Ловеч, които нямат пречиствателна станция на повърхностните водохващания на р. Черни Осъм, като обясни, че режимът там се получава еднакво и при пълноводие, и при маловодие, защото водата е мътна, когато има повече вода.

Относно занемарените язовири, Димитров каза, че по данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор това са 6845 съоръжения, 70 процента от тях са общинска собственост и водата в тях не се ползва. Това е важен въпрос и ние трябва да възстановим тези съоръжения, за да могат да бъдат ефективно използвани за напояването на земеделските цели, каза министърът.

Относно регулирането на оттока и изграждането на нови съоръжения, Димитров каза, че това няма алтернатива. Очевиден е случаят с Плевен, Ловеч и с големите ни градове - там, където няма изградени съоръжения за ретензиране на повърхностния отток, когато той е наличен при пролетното пълноводие, тези градове са поставени под заплаха от режим или безводие, обясни министърът. Той даде пример със ситуацията в Плевен и Перник, като посочи, че разликата е, че Перник има язовир. Загубите в Плевен са в размер на 71 процента, там няма изградено съоръжение за ретензиране на водите и при всяко колебание в оттока на р. Черни Осъм се налага градът и Ловешка област да бъдат на режим. Там загубите представляват образно около 20 куб. м на линеен километър на ден. В Перник, който има такъв изравнител, загубите са 83 процента, което представлява загуби в размер на 48 кубични метри на линеен километър на ден, посочи Димитров.

Петър Димитров каза още, че за големите язовири, където МОСВ управлява наличния воден ресурс, това са 52 броя съоръжения, ВЕЦ в последните години са работили единствено на подчинен режим за нуждите на съответната дейност, за която се водовземат - например за напояване или питейно-битово водоснабдяване. На енергиен режим вода не е разрешавана на тези съоръжения, като изключим съоръженията, които са предвидени единствено за енергодобив, стопанисвани от Министерството на енергетиката, посочи министърът.

Прави впечатление, че общини, които най-много са пострадали от безводие и където има големи загуби на вода, не припознават тези проблеми и насочват тези финанси, отпуснати по програмата за 2024-2026 г., към проекти с друг характер, отбеляза министърът. Силно препоръчахме на тези общини да пренасочат този ресурс за задоволяване на нуждите на хората и облекчаване на водния режим, добави той.

Това лято, което беше изключително сухо и предвид на широко разпространената теория, че България е богата на воден ресурс, това не е така, каза още Димитров. България е много бедна на воден ресурс, което се доказва от данните на Института за хидрология и метеорология, посочи министърът. Той добави, че част от този ресурс - 83 процента представляват реките на р. Дунав, които в днешно време не ползваме.