Въздействие на нетните лични трансфери върху икономиките на страните от ЕС
За разлика от тях Кипър (-1,0 на сто), Белгия (-0,7 на сто), Франция (-0,6 на сто), Гърция и Испания (по -0,5 на сто) отбелязват най-голям дефицит на лични трансфери спрямо останалия свят като дял от съответния им БВП.
Личните трансфери се състоят от парични потоци, изпратени от домакинства резиденти на ЕС към домакинства нерезиденти, пояснява Евростат.
Това е увеличение от 8 на сто в сравнение с 47,0 млрд. евро през 2022 г. Средствата, получени в ЕС чрез лични трансфери, са били 13,9 млрд. евро или увеличение с 4 на сто в сравнение с 13,4 млрд. евро през 2022 г.
През 2023 г. паричните потоци, изпратени от жители на ЕС към страни извън общността, или т. нар. лични трансфери, са били на стойност на 50,9 млрд. евро, съобщава европейската статистическа служба Евростат на сайта си, информира БТА.
През 2023 г. личните трансфери са довели до излишък в девет държави от ЕС, където входящите потоци са надвишили изходящите. Сред тези държави четири отчитат излишък от над 1 процента от съответния им брутен вътрешен продукт (БВП): Хърватия (2,9 на сто), България (1,5 на сто), Португалия (1,3 на сто) и Румъния (1,1 на сто).
През последните пет години се наблюдава значителен ръст на изходящите средства под формата на лични трансфери. Изходящите потоци са нараснали с 53 на сто, докато входящите потоци показват по-скромен темп на растеж от едва 11 на сто. В резултат, отрицателното салдо за ЕС спрямо държавите извън съюза се увеличава до 37,0 млрд. евро през 2023 година.
)