„Нямам житейско, икономическо или правно обяснение защо държавата не търси неустойка, предвидена в договор, защото юристите знаем, че могат да се търсят и допълнителни вреди от неизпълнение на толкова важен стратегически обект. Неустойката е едно от най-лесните за търсене неща, в договора тя е до 10% от общата цена. За сондажната част тя е 265 млн. лв., иначе проектът е за над 730 млн. евро - поредният злополучен за „Булгартрансгаз”, заяви тя пред Нова телевизия.
България се е отказала от 26 милиона лева неустойки заради проекта за разширение на газовото хранилище „Чирен”, разкрива разследване на „Антикорупционния фонд“.
По същото време шеф на „Булгартрансгаз” е сегашният министър на енергетиката Владимир Малинов. От Министерството на енергетиката и „Булгартрансгаз” отказаха коментар на този етап.
Повече по темата разяснява адвокат Деница Руканова.
По думите ѝ скандалното в разследването на „Антикорупционния фонд“ е, че в момента имаме две от три части от хранилището, които ще ръждясват.
Вътрешният одитор е единственият по веригата от всичките ни контролни органи, отговарящи за стратегическия обект за сигурността ни, който е бил против нередностите. „Една от тях е преминаването от вертикални към наклонени сондажи. Макар и по-скъпи, те са по-високо продуктивни. Но пък така е по-евтино за изпълнителите с около 90-100 млн.“, обясни тя.
Целта на проекта е обемът, който използваме в момента, да се разшири двойно. „Първата нередност е, че поръчките са обявени като три броя. А това е един казус, който според всички международни практики, се изпълнява в цялост“, допълва специалистът и подчерта, че когато е разделен на части, цената се увеличава.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)