Проф. Том Крауфорд от университета в Оксфорд: как с математически уравнения се печелят милиони?

В най-престижния университет на Англия – Оксфорд, с математически уравнения се печелят милиони.

Наистина ли е възможно да станем милионери благодарение на няколко математически уравнения?

Основният научен труд е свързан със световното замърсяване. Как математиката може да помогне на този природен проблем?

Гравитационни вълни, които излизат от своята посока поради грешен ъгъл на пресмятане. В университета на Оксфорд трилиони уравнения и редове от формули, поподнали в ръцете на изявени математици, се разписват ред сред ред за всяка възможна грешка.

Затова и в началото на века се създава награда за милиони, с която се очаква да бъдат разрешени едни от най-големите математически загадки.

„Сутрин доста от нас трябва да заведат децата си на училище и започват да смятат - кога трябва да тръгнем, колко време ще отнеме, за да стигнем след това за работа -отново математически проблем, работим с числа, за да стигнем до дадено решение постоянно“, отбелязва Том Крауфорд.

„Да, има шест нерешими формули, които са истински трудни и ако бъдат решени, всяка една носи награда от един милион , те съществуват като загадка от 2000 година. Вече един беше доказан на теория, иначе бяха седем, но трябва да кажа, че да се опиташ да станеш милионер по този начин, е почти невъзможно и със сигурност е един от най-сложните начини да спечелиш повечко пари“, посочва проф. Том Крауфорд.

„За мен веднъж щом си научил да разрешаваш дадени уравнения по правилния начин, можеш да използваш математиката, за да разбираш с една идея по-добре света и да ги използваш в ежедневието и дори когато някой казус изглежда прекалено труден, той може да помогне например като при моите изчисления да се спре разпространението на замърсяването по планетата“, казва ученият.

„Може би се питате как е възможно? Много е лесно е поне за мен. Например, когато една река се влива в океана или морето, в своето корито тя носи много боклуци. Така аз успях да предметна и следователно да предвидим, кога точно се влива най-голямото количество боклук. Така че да отидем и да го почистим предварително. И затова мога да се обзаложа, че всеки ваш зрител в момента използва математиката, просто не осъзнава, че е така. Любимият ми пример е разпределението на времето, сега докато взимате това интервю, си мислите колко дълго отговарям и още колко остава до отделеното време, ето в главата ви се случват математически изчисления“, посочва професорът.

„Поради една или друга причина, си имаме стереотипен поглед как изглежда даден учен. Аз не съм особен фен на това защо трябва да изглеждаш по даден начин, за да упражняваш дадена професия. Да ви призная честно: аз разбрах, че искам да се развивам в тази посока, когато като много малък обожавах да слушам рок музика, обаче се оказа, че не съм толкова добър музикант и тогава си казах: „Окей аз ще си изглеждам като рокаджия, но ще преподавам сложни теореми, ще преподавам“, споделя Том Крауфорд.

„Често си мисля, че математиката е всичко но не и емоционална, защото е много логическа наука - от това следва другото, после третото, нямаш много избор, даже никакъв. На ако го погледнем от този ъгъл, че като математик ти си уплашен от това дадено доказателство да се окаже грешно при следващата сметка, означава че правилното може да не е завинаги и това е опасно, особено при сложни изчисления. Само си представете да си изпуснете автобуса поради лош мениджмънт на времето е едно, но ако се случи да се сбърка пътят на дадена космическа ракета, е друго и започваш да си задаваш въпроса „Защо“, а да си задаваш въпроса „Защо“ е най–необходимата потребност. Защо има слънце? Защо е тъмно през нощта? Защо земята се върти около слънцето? И отговорите са гравитация или звездите, или звукови вълни. Да при математиката не е толкова значимо да отговаряш защо, но колкото повече го правиш, толкова повече си струва“, посочва още ученият.

„Tова търся и в бъдещите студенти на Oксфорд, тъй като съм и в селектиращия екип, да има тази щипка индивидуалност, за мен няма значение кой студент откъде идва , как изглежда, но той трябва да знае защо е в Оксфорд и защо трябва да се развива в тази посока“, посочва ще професорът.