Д-р Теодора Иванова, ДАЗД: България постигна немалко в политиките за децата, но има още много какво да се надгради

През 2024 г. се отбелязва и стогодишнината от Женевската декларация за правата на детето от 1924 г., в която за първи път се обръща внимание, че децата имат необходимост от особени грижи.

„20 ноември е изключително важен ден за Държавната агенция за закрила на детето, защото в Конвенцията на ООН за правата на детето са залегнали всички принципи, в които аз като председател на ДАЗД и целия екип на Агенцията, вярваме, и на които е подчинена цялата ни дейност и стремежи. Убедена съм, че дори разделени по дадени въпроси, които касаят децата, цялото ни общество сме на едно мнение, че всяко дете заслужава възможност за пълноценно развитие в спокойна и безопасна среда. И това трябва да е ангажимент на всеки възрастен. Равносметката на изминалите 35 години показва, че България постигна много в политиките за децата, но има още какво да се надгради, за да гарантираме благосъстоянието на всяко дете и семейството му“, коментира д-р Теодора Иванова, председател на ДАЗД.

„Днес, когато отбелязваме 35 години от приемането на Конвенцията, с която ние възрастните, дадохме обещание на децата, че ще положим всички усилия за спазването на техните права, си позволявам отново да апелирам към цялото ни общество – нека бъдем обединени и да поставим интереса на децата над всеки друг.“, допълни д-р Иванова.

Днес, 20 ноември, светът отбелязва 35 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето. Конвенцията е най-широко ратифицираният договор за правата на човека в историята –196 държави приемат документа. Р България ратифицира Конвенцията през 1991 г. и тя е част от вътрешното право на страната ни.

С подписването на Конвенцията започва формирането на съвременната българска политика в областта на закрилата на детето, включително защита на гражданските, икономическите, социалните и културни права на децата. Системата за закрила на детето в България непрекъснато се надгражда. Редица законови и подзаконови нормативни актове, стратегически документи и програми се променят и актуализират, за да отговарят на потребностите на децата и семействата им. Не на последно място се засили и координацията и междусекторния подход между институциите при работата им с деца.