Въпросът за колапса на вълновата функция - един от най-мистичните в съвременната физика

Въпросът за колапса на вълновата функция се смята за един от най-интригуващите в съвременната физика. И тъй като същността на самата вълнова функция е неособено изяснена, то въпросът придобива мистичен оттенък.

Аз мисля, че в областта на илюстрациите невъзможни неща няма. Това е доказано от Пикасо и Дали. Всичко е въпрос на изобретателност, пише Рангел Колесин в статия за megavselena.bg.

Всеки опит за обяснение на същността на вълновата функция започва с паралел между класическата и квантова механика. Да се подчиним на това правило.

Но това не било в сила за движението на елементарните частици (като например електрони), защото тогава се проявявали техните вълнови свойства (да си спомним за дуализма „вълни–материя”).

Обикновено в опитите за обяснения се акцентира върху екзотичните странности в поведението на елементарните материални частици. Твърди се, че явленията в микросвета нямат аналог в макросвета и затова не могат да бъдат илюстрирани с примери.

Да започнем с илюстрация на движението по законите на класическата механика. Да допуснем, че автомобил потегля от Бояна за Орландовци, по оптималния път, със скорост 60 км/час. Това е достатъчно, за да се изчисли местонахождението му във всеки даден момент – да речем, на петата минута ще бъде на Петте кьошета, на осмата – при „Св. Ал. Невски“, и на десетата – при гробищата.

А как колабира такава функция? Нали трябва наблюдател, който да прави измерване? Да, има наблюдател – това е катаджия, който забелязва лъкатушещата кола, локализира я и… прави замерване на съдържанието на алкохол… Замерването показва три промила, вследствие на което вашата вълнова функция колабира – колата няма да пристигне там, закъдето е тръгнала. Останалото са свидетелски показания на очевидци…

В този аспект всички възможни решения са отдавна изчерпани. Вълновото движение на материята е забатачен проблем и той трябва да се реши едновременно с всички останали забатачени проблеми, придобили статут на „фундаментални”. Още от самото начало трябва да осъзнаете, че вълновият характер на движението се отнася не само за елементарните частици.

Другият начин е да се придържате към физиката – примерът с колата: всяка кола има двигател, а спецификата на измерването в микросвета е еквивалентна на монтаж на още един двигател на колата. Това, естествено, променя марката на колата и движението ѝ вече ще се описва с нова вълнова функция! И, както е казал Остап Бендер, публиката се разотива доволна по домовете…

Единият начин е, като се придържате към математиката – всяко измерване е по същество локализация, което прави излишна вероятностната представа – т.е. вълновата функция е изиграла блестящо своята роля и повече не е необходима. Така поражението се превръща в победа!

Разликите в поведението на покояща се и движеща се материя не зависят от размерите на телата. Всяко движещо се тяло притежава кинетична енергия и инерция, които са количествената и качествена характеристика на вълната на движението (Дьо Бройлова вълна). Тази вълна предпазва въртящия се снаряд да не се премята, а жироскопа – да не изменя ориентировката си. Трябва да се върнем на позицията отпреди 100 години – вълни–материя – две дълбоко „непонятни понятия”.

С други думи, целесъобразно е да се започне със създаване на Единна теория на Природата, от която да произтече решението на всички фундаментални и не дотам фундаментални проблеми на физиката. Ще възразите: Тази приказка я слушаме вече столетие… Да, така е, но преди столетие данните за Природата са били оскъдни и затова съчиняването на вълновите функции е било наука.

С класиката всичко е ясно и точно. Но как да се илюстрира вълново движение? Елементарно – поверяваме колата на пиян шофьор! Той ще се движи на зигзаг – като вълна, ще се блъсне в десетки паркирани коли, ще обърка улиците и след десетина минути ще бъде с еднаква вероятност в Красно село, в Подуяне или около гарата, но вие с увереност можете да разчитате на вълновата функция, която предсказва, че той рано или късно, жив или мъртъв, ще пристигне в Орландовци.

Сега, благодарение на упоритата работа на експериментаторите, Природата е „разказала” много неща за себе си и наука може да бъде само това, което е адекватно с Природата! Трябва малко повече пипе, за да се разбере какво всъщност е казано, по-малко поза, за да може да се отхвърли това, което не е доказано, и много повече работа, за да стане физиката наука за Природата.