Въглеродният отпечатък на Хърватия е далеч под средния за ЕС, а Хърватия е осма от 193 членки на ООН по изпълнение на целите на организацията за устойчиво развитие, припомня хърватската телевизия ХРТ.
Затова той приветства създаването на Средиземноморския ресор в новия състав на Европейската комисия, който ще бъде ръководен от хърватския комисар Дубравка Шуица.
„Спешно се нуждаем от глобални действия срещу изменението на климата. Нашето бъдеще зависи от това колко смело действаме днес. Хърватия е ангажирана с процеса на декарбонизация на своята енергийна система и ускорения преход към зелена енергия. Международната агенция по енергетика ни предупреждава за предстоящия пик на използването на изкопаеми горива. Трябва да се отдалечим от това не само поради климатични, но и поради икономически причини. Ние изпълняваме своята роля, като помагаме и на нашите съседи, като Босна и Херцеговина, укрепвайки и подкрепяйки по този начин устойчивостта на климата. Постиженията и инвестициите на Хърватия във възобновяема енергия показват нашия ангажимент към нея“, каза Пленкович в Баку.
Днес Хърватия консумира най-малко 29,5 процента от енергията от възобновяеми енергийни източници и целта на проектите за зелен водород и геотермална енергия е този процент да се увеличи до 42,5 до 2030 г., каза хърватският премиер Андрей Пленкович днес по време на срещата на върха за климата COP29 в Азербайджан, предаде агенция ХИНА, цитирани от БТА.
Катастрофалните наводнения в Босна и Херцеговина, но също и в Испания и в южната част на Хърватия, показаха опустошителния ефект от повишаването на температурите, посочи министър-председателят. Той подчерта, че Средиземно море е един от най-уязвимите региони и призова за спешни действия.
Според хърватския премиер страната му има силен потенциал за инвестиции в помпено-акумулиращи водни електроцентрали. Пленкович каза още, че усилията на Хърватия са показали, че икономическият растеж и отговорността за околната среда могат да вървят ръка за ръка.
)