Попов, "За Земята": Досега реално нискоемисионната зона в центъра на София не работеше

По думите му, основната роля на нискоемисионните зони е да пресекат трафика и да направят така че хората да се придвижват по различен начин или да ползват по-нови автомобили.

Досега реално нискоемисионната зона в центъра на София не работеше, коментира пред Радио София Ивайло Попов от екип "Въздух" на екологичното сдружение "За Земята". Тя беше въведена преди две години, но реално не функционираше, каза той.

"Предишната администрация не беше осигурила техническия контрол. Доколкото знаем това вече е решено и когато зоната влезе в сила сега, на 1 декември, вече наистина ще има забрана със съответния контрол. Ние събирахме данни за азотния диоксид както за зоната така и по ръба на зоната, където могат да се движат колите, както и извън нея, за да направим такъв анализ дали има някаква промяна вследствие на нея, но както казах – тя реално не заработи и колите си се движеха свободно, така че не можем да говорим за някакво въздействие. Надяваме се тази година да работи зоната и няколко месеца след като спре да работи, ще направим анализ и ще видим дали има отражение върху качеството на въздуха", обясни Ивайло Попов.

Той добави, че в големите градове основен източник на азотен диоксид са двигателите с вътрешно горене. Според програмата за качеството на въздуха в София, която действа в момента, около 75% от азотния диоксид, който дишаме, идва от автомобилите. При завишени норми на фини прахови частици, колите имат второстепенно значение, каза Попов.

"Можем да кажем, че с една такава зона, бих адресирал първо проблема с азотния диоксид, но също така и този с фините прахови частици. Особено когато говорим за вторично запрашаване или това, което колите вдигат във въздуха от улиците. Има замърсяване освен от ауспусите, от спирачките, от търкането на гумите в асфалта. По този начин се отделят частици с доста неприятен химичен състав и оказват изключително сериозно въздействие върху здравето ни", посочи Ивайло Попов.