Климатичните промени не са само в научната фантастика

Климатичните промени не са само в научната фантастика. Те вече са тук. Онези – най-страшните и унищожителните. Помитащите.

Видяхме Испания, но помним и 2023 г. българското Черноморие. И там имаше жертви. Помним и гръцкото крайбрежие.

Мнозинството обаче реагира по познатия начин: „Лъжат ни тия зелени октоподи“.

На фактите обаче не им пука особено дали им вярвате или не. Те просто си се случват. И колкото и да плюете и да ги наричате „измислица“, те си се случват.

В The Guardian се появи един много интересен анализ на случилото се, който може да бъде отнесен и към по-източните ширини. Едва ли мнозина ще му обърнат внимание и ще му повярват, но все пак си заслужава…

Но променящият се климат прави някога редките събития по-чести.

Обратно в Испания…

… вече е съобщено за смъртта на обитатели на един дом за грижи и не е изключено през следващите седмици да се появят още по-тревожни истории като тази.

_________________

Учените го обясниха много просто: докато температурите се вдигат, всичко онова, което се намира до голяма вода (като Черно море, като Егейско море, като Средиземно море), в бъдеще ще страда от наводнения. Промяната в климата води до повече изпаряване на вода, повечето изпаряване води до повече дъждове, повечето дъждове водят до повече наводнения.

„Загиналите в Испания са 214. Разбити коли и други отломки са натрупани по улиците, големи части от Валенсия остават под вода, а държавата е в траур. В неделя избухна гняв, кралят и кралицата бяха замерени с кал и боклуци на публично място. Защо бяха изгубени толкова много животи в наводнение, което беше добре прогнозирано? При това в една богата страна.

От гледна точка на глобалния север, климатичната криза, причинена от изгарянето на въглища, нефт и газ, дълго време е била възприемана като „далечна заплаха“, засягаща бедните хора в глобалния юг. Това погрешно схващане е поддържало фалшиво чувство за сигурност.

Учените отдавна знаят, че затоплянето на климата с емисиите от изкопаеми горива ще доведе до засилване на наводненията, бурите, горещите вълни, сушите и горските пожари. Въпреки това, едва през 2004 г. едно изследване формално свърза климатично събитие – разрушителната гореща вълна в Европа през 2003 г. – с промените в климата. Въпреки доказателствата, хората все още се колебаят да свържат екстремното време с климатичната криза.

Бърз анализ след наводненията в Испания установи, че климатичната криза е направила екстремните валежи с около 12% по-интензивни и два пъти по-вероятни. Въпреки това, в Пайпорта, където загинаха поне 62 души, кметът каза, че наводненията не са чести и „хората не се страхуват“.

Наскоро видяхме в САЩ една трагедия, която се разигра след урагана Хелън. Над 200 души загинаха при наводненията в района на вътрешната южна част на Апалачите в САЩ. Въпреки предупрежденията за „катастрофални и животозастрашаващи“ наводнения преди бедствието, хората бяха изненадани, когато то удари, и много от тях не можеха да осъзнаят колко екстремни ще бъдат дъждовете.

Въпреки това, в Испания хората бяха предупредени едва когато всичко вече се случваше. Предупрежденията бяха изпратени, след като много хора вече бяха хванати в капан в наводнени къщи или в подземни паркинги, опитвайки се да преместят колите си на по-високо място.

Същото се случи в Германия през 2021 г. Не беше предоставена информация за това как да се действа и, което е най-важното, не беше осигурена подкрепа за тези, които не можеха да си помогнат сами: в германския град Зинциг 12 жители в дом за хора с увреждания се удавиха.

Очевидно е, че системите за справяне с бедствия в Испания трябва да се подобрят. По-широко погледнато, трябва да си зададем трудни въпроси за международните фондове за бедствия – трябва ли ЕС да има фондове за превенция, а не само за почистване на щетите след бедствие?“