Как класическият турски дюнер се обогатява с морски дарове в Истанбул и Анкара

Морските дарове все по-упорито заместват месните комбинации в най-популярната вкусотия на Турция - дюнерът.

Към твърде популярните сандвичи с риба (балък екмек) и дюнерите с риба (балък дюнер) в последно време се присъедини и дюнерът с октопод.

В едно популярно заведение за бързо хранене в турската столица Анкара предлагат дюнер с октопод, пише информационната агенция Ихляс хабер ажансъ. Новата вкусотия се харесва и бързо се е наложила сред клиентите.

Майсторът на дюнера с октоподи Мехмед Гезен разказва, че отначало октоподът се оставя да отлежи 2 часа във вряла вода. След това се приготвя сос, към който се прибавя специално масло. Така обработените октоподи се качват на дюнер шиша и след изпичането се нарязват и поставят в различни печива - увиват се в лаваш или се поставят в средата на пита или хлебче.

"Постоянно търсим рецепти за нови вкусотии, какво можем да предложим на клиените. Нашата страна е обградена от четири морета и има изобилие от различни видове морски дарове. Така стигнахме до идеята за „дюнер от октопод“, която много се хареса на клиентите", казва майсторът.

Октоподите се доставят от един определен снабдител, за да бъдат винаги пресни и с високо качество.

В Истанбул рибният дюнер вече на много места измества класическия месен дюнер. От 1 септември, когато започна новият риболовен сезон, мегаполисът на брега на Мраморно и Черно море е раят на прясната риба. Най-подходящата риба за приготвяне на балък дюнер е скумрията, посочват гурме специалистите.

На рибните пазари през този сезон има изобилие от паламуд и скумрия.

Майсторите на балък дюнер разказват, че най-трудната и времеемка работа в приготвянето е изчистването на костите на скумрията, което се прави със специални щипци.

По информация на сайта İnstanbul.com фирма в град Измир на брега на Егейско море, специализирана в производството на рибен дюнер, е получила лиценз за износ на рибни дюнери на европейския пазар.

Производството на класическия дюнер с месо в Турция датира от осемнадесети век, а алтернативните съставки включват пържени картофи, домати или туршия.