Некадърните храчат по талантливите. Току-виж господарят им в кремъл забелязал напъните им и ги почерпил с кюфте

Сещате ли се?

Сещате ли се защо не можем да имаме нормални избори и нормални партии? Нормален жизнен стандарт и постижения от настоящето, че да не ни се налага все да се гордеем с неща отпреди 1000 години?

Да, именно.

И затова нацията ни страда от комплекс за малоценност. И я предава от поколение на поколение. И все в миналото ще гледа, защото няма ни смелост, ни капацитет да направи нещо в настоящето… освен да плюе успелите.

За Джон Малкович иде реч, да; и за плюнките по него.

Да имаме артист (не актьор, а артист) от такова световно ниво, който да поставя пиеса у нас, е от световно значение. Това е един от начините светът да чуе за нас.

Но не… не му дават. Искат да го гонят. И не говоря само за обикновените копейки, дето цъкат фейса от телефона, докато джвакат салатата вечерно време, и раздават акъл на Байдън и на Макрон от дивана.

Става дума и за „съюзи“ на уж пишещи хора (а всъщност развъдници на номенклатурни хрантутници). Писатели, които искат цензура!

Сега искат цензура за Малкович и за Бърнард Шоу… Умни са, спор няма.

…

Едно време уж-демократите от началото на уж-демокрацията ни, като взеха властта – и президентската, и парламентарната – се направиха на разсеяни и ОТКАЗАХА да направят лустрация.

Казаха, че било късно и не трябвало да ставаме „реваншисти“…

От „журналисти“ през „писатели“, та до „бизнесмени“ и „политици“ днес са все наследници на шумкарите, дето убиваха писатели и журналисти преди 80 години.

И в тая среда нищо не вирее. Съответно и нямаме с какво да се гордеем. Затова пък знаем силно да мразим и умеем надалече да плюем. И обилно.

Но не… интернет прелива от коментари, че бил платен агент на ЦРУ, на рептилите, че бил политически „боклук“ (да, видях и такива коментари), а Малкович не се интересува от политика от 1972 г., когато за последен път е гласувал.

Не спира да говори положителни неща за българите, докато те не спират да го плюят.

Как да му обясним, че тука е така…?

За присъстващите остана горчивия смях, примесен със срам, че има такива номенклатурни клатишнури, които се определят за представителна организация на писатели.

А днес анатемосват Джон Малкович.

И народът им приглася. С пяна на уста.

Какво да кажем за мат‘ряла…? Какво?

Разбирате ли защо не можем да имаме нормални избори? Защо не можем да имаме и нормални партии, които да участват?

Защото ТЕ са част от НАС. А матр‘яла… нали.

Разбирате ли защо копейките са против? Сещате ли се в коя държава-кочина арестуват за антивоенна реторика? Сещате ли се в коя държава-кочина е забранено да говориш против войната?

А сещате ли се нашите копейки, културтрегери и номенклатурни клатишнури, дето се имат за писатели и журналисти, коя държава-кочина подкрепят?

Именно.

Мария Бакалова я оплюха, когато получи номинация за Оскар, Георги Господинов го оплюха, когато спечели Букър. Успели в омразния Запад, не ги е срам.

А днес се опитват да храчат по Джон Малкович. Току-виж господарят им в кремъл забелязал напъните им и ги потупал го главата; а може и някое кюфте да ги почерпи.

____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Нормално е некадърните и неуспешните да скачат срещу талантливите и успелите. Всъщност, не е „нормално“, но е често срещано. Но защо такъв голям процент от една цяла нация се държи по тоя начин?

Вечно благодарните на един господар – дошъл и сменил стария господар – не могат да се чувстват силни сами; те все търсят място да построят тотем на новия господар – с автомат в ръка да им виси над главите. Новият господар – с Шпагина в ръка – е наредил да се напише „българската история“ наново и там да се подчертае, че българите сами не могат нищо и за всичко им е нужна помощта на „големия брат“.

Сега им ядем плодовете на „труда“. Пък, ако питате мен, ония „демократи“ са си най-обикновени московски агенти и те, ама пребоядисани в синьо – от ЦК като са раздавали новите „роли“ след 10 ноември, на някои им се падна да „играят“ бизнесмени, на тях им се падна да играят „политици/демократи“. Иначе… все на същата хранилка и те.

Те определят дневния ред на обществото, те казват на хората какво да мислят и (най-вече) кого да мразят. И (каква изненада!--) те казват, че трябва да се мрази всичко, което ни приближава до Запада и всичко, което ни отдалечава от москва. Каква „изненада“, наистина…

Отношението на Малкович към България и българите е повече от положително. Не спира да хвали актьорите ни, страната ни и столицата ни. Наследниците на шумкарите и копейките дори и да се опитат да хвалят (за разнообразие) не русия, а България, пак никой няма да ги чуе. Виж, Малкович го чува целият свят. Но те се опитват да му забранят да го прави.

Малкович разказва как е решил да дойде в България, как въобще се е впечатлил толкова, че да ни сложи в плановете си. Работил с български актьори в Америка и Франция. На пресконференцията вчера за пореден път го разказа. А на същата тая пресконференция за пореден път трябваше да се обяснява, че не поставя анти-българска пиеса и не е дошъл да ни се подиграва.

Когато журналисти го попитаха за мнението му за това, че съюзът на писателите бил писал срещу него, Малкович се умълча за секунда и след това само се обърна към залата: „Това същият съюз на писателите ли е, който е изключил Георги Марков…?“ И на лицето му се появи една усмивка, която казваше всичко, което има да се каже и за „съюза“, и за мнението му за него. А след това просто обясни, че не е негова работа да цензурира Бърнард Шоу или други писатели; и че е учуден да види писатели, които искат цензуриране на други писатели и текстовете им.

А, според мен, не са нищо повече от наследници на едни нагаждачи, които са целували цървулите на онези, които са избивали българските писатели и са измъчвали Райко Алексиев до смърт. А след това са се превърнали в обикновен развъдник на номенклатурчици, членуващи в клуб на евтините почивни станции, евтината мастика и сигурната заплатка за послушковци.

Бърнард Шоу, като е писал пиесата (дето уж била анти-българска), първоначално я е писал без да споменава конкретна държава, където се води действието. После го посъветвали, че ще има повече тежест, ако все пак е на реално място. Той избрал България, без да знае нищо за нея. Така че отпада и идеята, че е искал да я „омаскари“. Тогава войната със сърбите е била все още прясна и светът е знаел за нея, та затова я е избрал. А героите са си чисто и просто общочовешки.