Огледалните неврони: каква е връзката им с емпатията?

Häusser, L. Empathy and mirror neurons. A view on contemporary neuropsychological empathy research, PubMed

Lacoboni, M. Mirror Neurons, Empathy, and the Other, Published online: 21 December 2022, Oxford Research, Encyclopedias

Orloff, J. How the Brain's Mirror Neurons Affect Empathy, Posted June 28, 2022 , Reviewed by Lybi Ma, Psyhology Today

Веригата на емпатията

Заключение

Източници:

Какво представляват огледалните неврони?

Огледални неврони и емпатия

Откриването на огледалните неврони

Психопатия

В тази статия ще изследваме завладяващия свят на т.нар. огледални неврони и тяхната дълбока връзка със способността ни да се свързваме с чувствата на другите.

Вилаянур Рамачандран е друг професор по неврология от Калифорнийския университет, известен с работата си в областта на огледалните неврони, който изследва тяхното значение в културната еволюция и развитието на човечеството.

Въпреки че ролята на огледалните неврони в имитацията да е интригуваща, още по-забележително е откритието, че те са свързани и с емпатията.

Дали хората с психопатия се раждат с неправилно функциониращи огледални невронни системи, или поведението им води до увреждане на тези невронни мрежи с течение на времето?

Докато навлизаме все повече в дълбините на невронауката, ние се доближаваме до отключването на мистериите на човешкото съзнание, хвърляйки светлина върху дълбоките и сложни начини, по които се свързваме един с друг.

Един критичен въпрос обаче във връзката огледален неврон-психопатия е дали дисфункцията на огледалния неврон е причина, или следствие от психопатията.

Емпатията, често описвана като „социалното лепило“, което свързва хората заедно, е многостранен феномен, чрез който възприемаме перспективата и емоциите на другите.

Но сред многото интригуващи аспекти на тези огледални неврони, може би най-интересният е връзката им с емпатията – способността ни да се свързваме с емоциите и чувствата на другите, да бъдем съпричастни.

Откриването на огледалните неврони и тяхната роля в емпатията има значителни последици за разбирането на човешкото поведение и взаимоотношения.

Продължаващите изследвания се стремят да разплетат сложната мрежа от невронни връзки и механизми, които задвижват емпатичните преживявания, пише forlife.bg.

Проучвания, използващи функционалната магнитно-резонансна томография (fMRI), показват, че когато хората са изложени на емоционални стимули, като снимки на щастливи или тъжни лица, мозъчните области, свързани с огледалните неврони, стават активни.

Проучванията показват, че хората с психопатични тенденции имат нарушена огледална невронна система. При тях тези невронни системи са по-малко активни, което допринася за трудностите им при разбирането и отразяването на емоциите на другите.

Тази двойна функционалност предполага, че те играят основната роля в това да можем да разбираме действията и преживяванията на другите единствено като ги наблюдаваме.

Когато наблюдаваме как някой изпитва радост, болка или тъга, нашите огледални неврони се задействат по начин, който симулира същото емоционално състояние в нас.

Емпатията, способността ни да разбираме и споделяме чувствата на другите, е един от най-мистериозните аспекти на човешката природа. Докато психолози и невролози са търсили корените на емпатията години наред, едва с откриването на огледалните неврони ние започнахме да разкриваме неврологичната основа на този сложен социален феномен.

Докато разкриваме невронните основи на емпатията и нейното отсъствие, обществото е изправено пред дилема – как да подходим към индивидите с психопатични черти. Трябва ли да бъдат наказателно отговорни за действията си, повлияни от неврологичния дефицит на емпатия? Този въпрос предизвиква интензивни дебати относно отговорността на хората с психопатия.

Изследването на активността на огледалните неврони при индивиди с психопатия може да хвърли светлина върху неврологичната основа на това състояние и да информира за потенциални интервенции. При невровизуални изследвания е отбелязано, че индивидите с психопатия често проявяват различни модели на мозъчна активност, когато са изправени пред емоционални стимули.

На другия край на емоционалния спектър се намира психопатията, разстройство на личността, характеризиращо се с липса на емпатия и склонност към манипулативно и антисоциално поведение. Психопатите често се описват като „студени“ и „емоционално необвързани“. Разбирането на връзката между огледалните неврони и емпатията има значителни последици за клиничната психология.

Нововъзникващите технологии като функционален MRI (fMRI) и техники за невроизобразяване продължават да хвърлят светлина върху реакцията на мозъка и света на емоциите, предлагайки по-задълбочено разбиране на този основен аспект от човешката природа. Откриването на невробиологичната основа на емпатията разкрива важни прозрения във връзка с личностните разстройства и отваря вратата за нови интервенции и лечения, насочени към подобряване на психичното здраве.

Няколко области на мозъка участват в обработката на емпатията, като огледалните неврони действат като жизненоважен компонент в тази сложна невронна мрежа. Предната инсула, предната част на зъбния кортекс и различни региони на префронталния кортекс играят централна роля в разпознаването и разбирането на емоциите.

Огледалните неврони са група нервни клетки, които се активират както при изпълнение на определено действие, така и при наблюдаване на същото действие, извършвано от друг. Те играят важна роля в емпатията, социалното учене и разбирането на чуждите намерения и емоции.

Те наблюдават набор от неврони, които се активират, когато маймуните извършват определено действие. До този момент тези неврони били познати на науката като моторно-командни неврони. Това, което Ризолати открива обаче е, че същите неврони се активират и когато някоя маймуна наблюдава друга да извършва същото действие.

Тези специализирани мозъчни клетки са открити за пръв път в началото на 90-те години на миналия век и оттогава предизвикат особено голям интерес. Историята на огледалните неврони започва в град Парма, Италия, когато група невролози, водени от Джакомо Ризолати, провеждат интересен експеримент с маймуни макак.

Това обяснява защо ние хората сме „социални животни“ и сме склонни към съпричастност и споделяне на емоциите с другите. Тази „верига на емпатията“ ни позволява не само да разпознаваме емоциите и чувствата на другите, но и да реагираме по подходящ начин с грижа, състрадание и подкрепа.

Чрез нея преподавателите се свързват със своите ученици, лекарите разбират по-добре пациентите си, а терапевтите насочват хората към емоционално изцеление и личностно израстване. Въпреки че огледалните неврони са предоставили вълнуваща входна точка в изследването на емпатията, те са само едно парче от грандиозния пъзел на човешкото съзнание.