7 признака на пасивно-агресивния манипулатор

" Една лъжа, повторена сто пъти, става истина“ е известен цитат, приписван на различни източници.

"Ако можеше да бъдеш като..." (подиграва се на партньора).

"Жена ми е жалка неудачница и трябва да знае истината за себе си."

"Защо не можеш да се държиш като сестра си (брат си)?" (по този начин родителят, който използва затъмняване, настройва децата едно срещу друго и придобива контрол върху поведението им).

"И зад усмивката се крие нож!", - стара китайска поговорка.

"Когато хванах гаджето си с друго момиче, той веднага започна да отрича всичко. Крещеше, че съм си измислила всичко, и ме наричаше луда."

"Любимите отговори на баща ми бяха: "но ...", "всъщност ..." и "има и нещо друго освен това ... ". Той винаги се опитваше да подчертае, че знае най-добре".

"Много от световните проблеми биха изчезнали, ако говорехме един с друг, вместо един за друг" - Роналд Рейгън.

"Преди изглеждаше много по-добре, защо не започнеш да ходиш на фитнес и най-накрая да влезеш във форма като приятелите си? (съпруг или съпруга засрамва своя партньор или партньорка).

"Работата на вашия отдел е загуба на време и ресурси. Защо изобщо ви плащат заплата? За това, че си седиш на задника на работа?"

"Само несигурните хора имат нужда да клюкарстват за някого зад гърба му. Това им помага да се чувстват по-значими и по-важни".

1. Постоянно лъжене и изопачаване на фактите

2. Заяждане и непрестанно правене на забележки

3. Унизителен хумор и сарказъм

4. Разпространяване на клюки зад гърба

5. Редовно сравняване на жертвата с други хора

6. Социална изолация на жертвата

7. Постоянни обвинения

Например:

Представяме ви 7 признака на пасивно-агресивния затъмнител, за които трябва да следите.

А несигурният човек се управлява лесно... Особено ако постоянно му напомняте колко много губи на фона на по-успешните хора около себе си.

Всъщност подобен сарказъм и негативен хумор не са нищо друго освен пасивно-агресивни форми на психологически натиск и сплашване на жертвата.

Затъмнителят използва сравнението, за да оправдае критиките и лошото си отношение. Той се опитва да внуши на жертвата, че тя е толкова "по-лоша от всички останали", че не заслужава по-добро отношение от негова страна.

Не бива да се подценява разрушителността на пасивно-агресивната форма на затъмняване. Да, на пръв поглед тя е "тиха и ненатрапчива", но всъщност редовното "промиване на мозъка" е най-реалното психологическо и емоционално насилие.

Общото между всички тези примери е, че на човека се налага една идея: "Ще бъдеш обичан (приеман, уважаван и т.н.) само ако правиш това и това. В противен случай не заслужаваш да се отнасят с теб нормално".

По този начин затъмнителят накърнява авторитета и репутацията на жертвата (в личен или публичен план). Това му дава контрол и власт и отвлича вниманието от собствените му слабости и провали.

Сплетните са истинският рак в общуването и взаимоотношенията. Независимо дали става дума за събеседник, колега или партньор. Рано или късно те разяждат доверието и приятелството.

Това често ви кара да се чувствате "прекалено чувствителни", "параноични", "психически нестабилни", "глупави", "безпомощни" и предизвиква много други усещания, които водят до това да се съмнявате в себе си.

"Малко след сватбата съпругът ми напълно ограничи съвсем деликатно контактите ми със семейството и приятелите. На вялите ми опити да протестирам той винаги отговаряше: "Аз съм единственият, на когото можеш да се довериш. Всички останали са фалшиви и ще те измамят."

Затъмняването (т.нар. „газлайтинг“) е форма на емоционално насилие, което бавно подкопава способността ви да правите преценки. По същество един "затъмнител" извърта негативните, вредни или разрушителни думи и действия в своя полза, отклонявайки вината от злоупотребата си, като насочва пръста си към вас.

Доста често затъмнителят измисля всевъзможни поводи, за да изолира жертвата на манипулацията от приятели, семейство, колеги, общуване с връстници и дори от информация и всякакви контакти в социалните мрежи. Целта му е да я лиши от положителни емоции, подкрепа и възможност да обсъди с някого проблемите и съмненията си.

Неговата задача е да фалшифицира фактите, за да доминира и контролира жертвата. Често по този начин той се опитва да измести фокуса от истинските проблеми (например, че самият той е направил нещо нередно и трябва да бъде държан отговорен) към другия човек, който "винаги е виновен".

Някои от изброените неща са присъщи и за обикновените хора. Те обаче прибягват до подобно поведение рядко, докато за истинския пасивно-агресивен затъмнител то е част от ежедневието му. И, разбира се, той не се притеснява как подобни "манипулации" ще се отразят на връзката му с останалите хора. В края на краищата истинската му цел не е мир и хармония или да бъде обичан, а да установи пълен контрол над жертвата и да я управлява.

Обикновено усвоявано от психопатични, социопатични и нарцистични личности, затъмняването има тенденция да ви яде бавно отвътре, докато не осъзнаете, че е останала само черупката на човека, който сте били преди това. От друга страна, пасивната агресивност е прикрит гняв или враждебност. Целта е да се установи власт и пълен контрол над някого и да се измъкне от отговорност.

Пасивно-агресивните затъмнители не пропускат нито една възможност да направят снизходителна забележка за външния вид, мислите, поведението или способностите на жертвата. Любимите им теми: факти от биографията на жертвата, нейни минали грешки и гафове и др. По този начин затъмнителят се опитва да накара другия човек да се чувства непълноценен, почти маргинализиран по някакъв начин.

Тъй като целта на затъмняването е да обърка жертвата, да я накара да се съмнява във всичко, включително в себе си, насилникът прибягва до такъв пасивно-агресивен похват, за да хвърля безпочвени обвинения, свързани с почти всички смъртни грехове. Неговите "помощници" в това - все едни и същи – са откровените лъжи и преувеличения. И всичко това, разбира се, при пълна липса на каквито и да било доказателства.

Хумор, който унижава, и постоянен сарказъм, украсени с мила усмивка - всичко това буквално унищожава жертвата на затъмнителя. Насилникът се опитва да унижава публично, в момент, когато някой е щастлив и уверен в себе си. В резултат на това смущава жертвата и се наслаждава на патологичната власт над съзнанието ѝ.