След всяко драматично събитие,най-често наводнение, се правят козметични промени в управлението на водите или се добавя някакъв текст в действащите закони,като ни убеждават,че точно те ще решат проблемите и отново без резултат.Хората разбраха,че когато надигнат глас и започнат протести ,обикновено се намират средства и положението в съответното населено място се закърпва.Но това не е решение на проблема .Диагнозата е- изключително лошо управление на водите и доминиране на интересите на бизнес и ВиК структури ,които не искат промени.Затова всички опити за реформа в този сектор са се провалили.Правени са многобройни изчерпателни анализи на проблемите на сектора .Ще маркирам само най-важните, защото във всяко от страдащите населени места има специфика ,но най-важните са валидни за всички.
1. Лошо управление,с размити отговорности и правомощия.Затова при всяка критична ситуация топката се прехвърля и никога няма виновен. В управлението на водите участват 6 ведомства, като в оперативната дейност водещи са Министерство на регионалното развитие и Министерство на околната среда и водите.Отговорността е размита .Няма водещ орган,които да разпорежда,координира и контролира дейността на всички ведомства.Има Междуведомствен съвет към МОСВ, но той практически няма никакви смислени функции, основно трябва периодично да изслушва информации за състоянието и проблемите в управлението на водите,но той и това не прави.Няма нищо ново в тази сфера-загубите на води във водопреносната мрежа са все така 59-60%, а в проблемните райони и до 80%, броят на населените места с проблеми във водоснабдяването не намалява, стопанисването на язовирите не се подобрява, състоянието на речните корита се влошава, милионите изсипани в общините и ВиК не дават резултат.
2. Министерство на регионалното развитие е основният орган,отговорен за проблемите.
Мега министерство ,е с позиция на държава в държавата.То не се съобразява с никакви решения на МС,ако то не е водещо.Красноречив пример са многобройните стратегии ,в които са предложени конкретни мерки,приети от МС, но те не се изпълняват.Има Стратегия за управление на водите,има Стратегия за адаптация към климатичните изменения,в която основна тема са водите и борбата със засушаването, има планове за управление на речните басейни и още други документи с конкретни мерки,приети от МС,но водещ при тяхното разработване е МОСВ и за МРРБ те все едно не съществуват. Едно от последните доказателства беше неотдавнашното изслушване на министъра на регионалното развитие в Парламента ,на което тя заяви ,че за да се решат проблемите трябва да се разработи стратегия за водния сектор.Все едно нищо досега не е правено.
3. Честите смени на водещи специалисти на ръководни постове както в министерствата,така и на ниво ВиК, безсмислени структурни промени , ниска квалификация на изпълнителския персонал и довело да унищожаване на професионалния потенциал на Вик сектора.Това е така,защото водещите управленски кадри се определят на партиен принцип и в резултат там се подвизават хора с най-различни специалности, но с минимални технически познания.И не е изненада ,че даже поддържането на съществуващите съоръжения е под всякаква критика. Многобройни примери се появиха в медиите и през тази година. Непочиствани с години резервоари, водовземни съоръжения, довеждащи водопроводи, половинчати или нескопосни ремонти , мудни реакции при аварии и т.н.Вечни оправдания с липса на средства и пълно пренебрегване на системните мерки по опазване и поддържане на съоръженията и водопреносната мрежа.Едва когато хората започнаха да протестират ВиК се размърдаха, но вероятно само докато се потушат най-фрапиращите случаи,когато хората отказват повече да се примиряват.
4. Отсъствие на икономически стимули за ограничаване на използването на питейна вода за поливане и едновременно решаване на проблема с осигуряване на вода за селскостопански и други производствени цели. И по този въпрос отдавна ,с участието на много специалисти са предлагали мерки ,но няма воля да се осъществят.Периодично се подхвърля някоя тема в тази област,появяват се публикации,но управленските екипи не реагират и тя постепенно заглъхва.И отново ще кажа,че не е необходимо да откриваме топлата вода.В много страни отдавна действат резултатни мерки,не е трудно да се адаптират към нашите условия.Необходима е воля.
5. Пълно отсъствие на контрол. Както на национално ,така и на местно ниво. Няма практика обещаните и афиширани мерки да подлежат на отчет пред обществото. Кой какво е свършил през годините.Това трябва да са въпросите на които следва да отговарят ВиК пред населението на техните региони,пред общинските съвети на включените в техните системи общини. Независимо дали се използват европейски пари или парите на хората,които плащат услугата, те трябва да знаят какво се прави,кога ще се направи,защо не се прави.Трябва да има институционален и обществен контрол, защото в последните години в този отрасъл бяха изсипани огромни средства без никакъв резултат.
Сега отново са организирани многобройни групи,които ще изследват отдавна известни неща, ще подготвят доклади,които вече съществуват и следващото лято същия сценарий.
Независимо ,че за всеки регион и населено място могат да се посочат и много други конкретни причини основният извод е, че водещата причина е лошо, некомпетентно управление на национално и местно равнище, подчинено на интересите на некомпетентни и често крадливи хора".
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg